— Извинете!
Андреас викаше с глас, тънък като креп. Жълтата риза се вееше около тясната му талия. Дясната му ръка прикриваше ножа. Приличаше на бързо израсло момче преди първо причастие. Зип чакаше нервно в колата. Видя, че най-накрая жената спря. Не му се струваше редно да нарочат нея, точно нея с малкото дете. Нещо в начина, по който тя стискаше здраво количката, го изплаши. Долови отчаяние в белите като нокти ръце около дръжката. Не ставаше въпрос за чантата, а за мъничето под синьото юрганче. Наумила си е, че има опасност да се случи нещо, че не може да й се разчита да го опази. Дръпна ръчната спирачка и излезе. Направи го въпреки настояването на Андреас да остане в колата. А той вече почти се бе приближил до майката. Спря на известно разстояние, за да не изглежда заплашително. А и малцина устояваха на излъчването му. Зип разбираше по очите й, че гледа шапката, вижда малкото бяло кръстче и текста отдолу. Раменете й се отпуснаха. Дори приглади почти кокетно с ръка шала на главата си и го погледна, усмихвайки се. Андреас отвори уста и каза нещо. Жената отговори и се впусна да показва — покрай паркинга и нагоре по пътя. Зип се приближи. Вперил очи в количката, видя чантата — найлонова, в черно и червено. Андреас направи още няколко крачки, докато гледаше в другата посока. Практически се приближаваше с гръб към чантата. Зип продължаваше да върви. Изведнъж Андреас го забеляза и за миг остана объркан. Бяха стигнали нависоко по пътеката. Надолу нямаше плаж, откриваше се само стръмен склон към морето, завършващ с каскади от остри камъни. Внезапно Андреас нападна. Хвърли се напред и сграбчи чантата, после се затича към колата с всички сили. Жената извика. Отчаяно се опитваше да се ориентира в новата ситуация, да осмисли факта, че все пак я измамиха, точно когато ги взе за честни момчета с добри намерения. Нещо я завладя, някаква мощна ярост или безсилие. Автоматично ритна спирачката на количката — чист рефлекс, и се впусна след него.
— Влизай в колата! — изкрещя Андреас.
Но Зип стоеше. Тичаха към него, ала той продължаваше да стои на място, защото видя как количката тръгна надолу по склона към морето. Жената не беше успяла да натисне спирачката! Като парализиран той видя как малкото корабче от син плюш се преобърна през ръба. Крещейки, хукна като полудял и почти се сблъска с Андреас. Но жената замръзна. Най-накрая й стана ясно какво се е случило. Обърна се рязко и видя как Зип изчезва зад ръба. Тогава изпищя и се спусна натам. Андреас стоеше учуден и гледаше вторачено. Чантата се изплъзна от ръцете му. Чу отдалеч как морето реве, голяма пенеста вълна едва не го преобърна. Чу няколко слаби вика. Накрая видя светлата коса на Зип да се подава иззад ръба. Лицето му беше зачервено от възбуда.
— Бягай, за бога, бягай!
— Детето! — изкрещя Андреас. Грабна чантата и се спусна след него.
— Количката спря в един камък и се преобърна! Детето падна! И отиде по дяволите!
Хвърлиха се в колата и потеглиха с рев. Никой от двамата не се осмели да погледне назад. Но все още чуваха бученето на морето: глух тътен, който се надига и пада.
— Мамка му! Детето пищеше като побъркано!
— Успокой се, мина чудесно.
— Чудесно? Можеше да се удави!
— Но не се удави!
— Но във всеки случай се удари. По дяволите, трябваше да чуеш как пищи!
— По-лошо щеше да е, ако не го правеше.
— Исусе Христе!
— Зарежи Исус!
Колата ревеше нагоре по пътя, хрущеше по чакъла и силно се накланяше. Скоростната кутия стържеше грозно. Андре ас се хвана за дръжката на вратата. Свали шапката и я натъпка в джоба. Къдриците му се пръснаха на свобода.
— Видя и двама ни. Видя колата. Чантата в теб ли е?
Зип насичаше думите.
— Да не мислиш, че съм аматьор — промърмори Андреас.
— Довечера ченгетата ще са на вратата ни.
— Не. Ще бъде прекалено заета с малкото. Ще забрави останалото.
— Ти пълен идиот ли си? — кресна Зип, мъчейки се да държи волана с треперещи ръце.
— Познавам жените. Тя ще благодари на бога, че детето е оцеляло. И ще осъзнае колко незначителни са парите. Жената ще се сдобие с чисто нови ценности. Млъкни и карай!
Наведе се над чантата и започна да рови. Извади шише за хранене.