— Ако се е случило нещо, утре ще го пише във вестника.
— Престани, Зип. Сега разпускаме!
Андреас отново впи поглед във вентилатора. Движеше се бавно и не успяваше да разгони дима. Но му харесваше движението, постоянната скорост, големите перки като ротор под тавана. Гледката го накара тихо да си затананика известната песен на „Доорс“. „I will never see you again, my friend“6.
Зип прочисти гърло.
— Ще гледаме филм след това. У нас. Окей?
Погледна умоляващо Андреас. Имаше нужда да забрави случката при морето. Три-четири бири, екшън филм и в леглото. Скоро щеше да е зад тях. Отсега нататък ще се придържат към павилионите.
— „Блейд Рънър“ — отсече Андреас. — Ако го имат.
— Не, не този. Не пак!
— Нищо не разбираш. „Блейд Рънър“ е най-добрият.
Андреас махна с ръка.
— Гледал съм го няколко пъти — оплака се Зип. — Знам какво се случва.
— Тази вечер ще се случи нещо друго — обеща Андреас. — Този филм живее собствен живот. Слой след слой. Иска се време да възприемеш всичките.
Зип се натъжи и изпразни чашата.
— Та нали и ти се развиваш, човече? Това ти е проблемът — Андреас избърса мокрия кръг на масата, останал след чашата, — не разбираш, че времето тече.
Зип направи гримаса. Андреас се бе пристрастил към „Блейд Рънър“. Беше го гледал сто пъти и не му омръзваше. Постоянно го цитираше. Огледа посетителите в кръчмата. Обикновено успяваше да привлече погледа на някое момиче, освен ако не седеше прекалено далеч. Мигновено почувства гъдела в слабините си. Обичаше този гъдел, който забързваше кръвта му и замайваше главата му. Едно момиче гледаше към него. Андреас проследи погледа му и вдигна театрално очи към небето. Девойчето беше дребничко, с прилепнали дрехи; раиран пуловер, прекалено къс при талията, така че коремът се виждаше заедно с мъничка халка на пъпа. Циците й стърчаха като гумени топки.
— Желе — прецени Андреас. — Мамка му, днес има толкова много лайна под дрехите на момичетата.
— Не ме интересува какво е — ухили се Зип, — само да ми даде да ги помачкам. Не разпознаваш истинските от фалшивите, не и при толкова млади момичета. Онази, твоята Жена — продължи, — обзалагам се, че циците й висят. Нямаш представа как изглеждат гърдите на младите момичета. Време е да провериш как стоят нещата. Тя е с приятелка. Виж, идва. Мисля, че е била до тоалетната и си е сменила всекидневната превръзка. Познавам този тип момичета. Подмокрят се само като ги погледнеш.
Андреас огледа приятелката с безжизнен поглед. Зип не беше в състояние да го види, но момичето го видя — липсата на интерес в светлите очи. Обърна им гръб, явно обзета от нерешителност, поради факта че не е направила впечатление.
— Висят като пуйки — промърмори Андреас. — Дори не се дърпат, разтварят крака, преди да е започнало всичко.
— Няма да дойдат с нас, ако ще гледаме „Блейд Рънър“ — разтревожено констатира Зип. — Какво ще кажеш за „Денят на независимостта“?
— Само през трупа ми.
Андреас отиде до бара. Извади една от банкнотите на Гина от джоба на ризата си. Дори и не погледна към двете момичета. Ела и ни вземи, ела и ни вземи! — молеха се закръглените рамене. Дано стане! Остави щедър бакшиш и занесе чашите на масата.
— Какво й е на приятелката? — попита Зип.
— Всичко — отвърна Андреас. — Горе в главата й се върти едно-единствено нещо.
— Боже, откъде знаеш!
— Там вътре се върти една повтаряща се лента. Повтаря се, откакто циците на девойката са били колкото сливи. Тя казва: харесвай ме, харесвай ме, за бога, харесвай ме! И всеки път, когато не се получи, остава страшно учудена. Не е за вярване, мамка му.
— Ами ти — промърмори Зип. — Как е със старите кранти, покрай които се въртиш? Какво казва тяхната лента?
Андреас отпи малка глътка.
— Харесвам те, харесвам те. Това е разликата.
6
I will never see you again, my friend. (англ.). — Никога повече няма да те видя, приятелю. — Бел.прев.