— Ами Жената? Нали такива ги харесваш?
Андреас не отговори.
— Ей! — Сякаш нещо прихвана Зип, но всъщност правеше опит да го ободри. — На овча кожа ли лежиш, или?
Андреас го изгледа продължително. Зип не успя да сдържи смеха си: ясно си представяше Андреас, легнал гол върху овча кожа, а до него стара лелка с четка и художническа престилка. Избухна окончателно при мисълта, че може би държи някоя шарена топка. Или портокал. И се разсмя още повече. Крещеше в тишината между гробовете, превиваше се от смях, стоеше в тревата и хълцаше. Чуха се няколко носови изсумтявания през чипия нос, последвани от дрезгави похърквания, след това ново сумтене. Андреас се усмихна с тънка усмивка. Извади ръце от джобовете, скочи напред, сграбчи якето на Зип и започна да го боксира. Не силно, за бога, та те бяха приятели, но Зип губеше равновесие. Залитна няколко стъпки назад, вдигнал ръце за вяла защита. Комичната картина не го напускаше, смееше се до сълзи, като същевременно се опитваше да държи приятеля си на разстояние. Андреас предприе нова атака. Хвърли се напред, Зип падна, но под тях имаше трева и не се удари; все още се бореше с бурния смях. Тогава видя лицето на Андреас. В изражението му имаше нещо дяволско, сякаш съвсем е побеснял. Сега се намираше отгоре му, беше ужасно! Изглеждаше устремен, силите му извираха от чиста решителност, а Зип бе изцяло и безсилно обзет от това истерично хълцане, отваряше уста в желанието си да си поеме дъх и се чудеше какво следва. Юмрук или ритник в корема. Андреас имаше странен вид. Зип изчакваше пристъпът да отшуми, но това не се случваше. Докато се взираше в Андреас през сълзите от смях, се опитваше да си спомни какво ли е казал, та да предизвика това сериозно изражение на добре познатото лице. Лицето, което беше толкова близко: ясните очи, румените страни, зъбите, просветващи в тъмнината. Зип усети топлия му дъх върху брадичката си. Андреас беше хванал здраво ръцете му и той лежеше беззащитен по гръб в тесните си дънки. Тогава Андреас започна бавно да се притиска към него в равен ритъм. Зип се вторачи учудено в него, неспособен да разбере какво се случва. Не беше толкова схватлив, а Андреас сякаш се намираше някъде далеч, като същевременно продължаваше да се притиска и притиска към него. Изведнъж спря. Погледът му се възвърна, впери в Зип очи, изпълнени с огромна ранимост. Отпусна хватката си. Зип остана да лежи, опитвайки се да проумее. И тогава, преди да успее да се съвземе, усети ръката му долу между бедрата си. Тя започна да го разтрива, тънката ръка разтриваше ли, разтриваше. Остана напълно поразен. За свой ужас усети как в него се надига желание и като гръм отвътре го обзе нещо ужасяващо, толкова голямо, че заплашваше да го пръсне. Накрая успя да изкрещи от дън душа. Викът дойде отдолу, от ходилата му, разряза тялото му и се блъсна в Андреас, отметна го назад и с един огромен скок се изправи, все така крещейки с непознат неартикулиран рев. Сви юмруци, готов да повали всичко пред себе си, да чупи и да къса, да прави на парчета.
Андреас се изправи много бавно, без да изпуска погледа му. Зип представляваше разярено животно, готово да нападне. Андреас стоеше на сигурно разстояние, наблюдаваше го и се подготвяше, защото точно сега Зип беше по-силен, достатъчно силен да убива. Една грешка от негова страна в този момент и приятелят му щеше да го убие с голи ръце.
— Мамка му, Зип — прошепна, — не е каквото си мислиш.
— Затваряй си устата! Затваряй си устата, задник такъв, проклет педераст!
— Нямах намерение!
— Не искам да те слушам! Не искам да знам каквото и да е. Не ме пипай, мамка му!
Изведнъж Андреас повиши глас. Изненадан, Зип долови гняв зад думите му.
— Просто е така! Винаги е било така!
В очите му имаше молба. Зип се почувства напълно объркан. Никога не си беше представял подобно нещо, дори и в най-необузданите си фантазии. Всичко друго — че е дяволски придирчив към момичетата, че предпочита по-възрастни жени — добре, донякъде му подхождаше, отговаряше на останалата част от личността му. Но обратен?
— Жената — прошепна без дъх. — Просто проклет блъф ли е?
— Не — Андреас бе забил поглед в краката си. — Тя е… алиби.
— Аха, дявол го взел! Алиби?
— Ти се хвана, нали?
— Спиш ли с нея, или не?
Зип не успяваше да се овладее, чувствата му бушуваха. Бе изгубил чувството си за преценка, не разбираше нищо, но едно бе очевидно. Андреас никога не се е интересувал от момичета, а той, какъвто си беше идиот, е бил сляп като кокошка. Нещастна кокошка.