Спрях се в кухнята. Запалих лампата над кухненския плот. Не можех да направя нищо, без той да ме чуе — да пусна вода, да отворя вратата на хладилника. Внимателно придърпах един от кухненските столове и седнах. Седях с ръка върху корема и през плата на нощницата усещах топлото съдържание на плика. Отново настъпи тишина. Може би беше припаднал или пък събираше сили да закрещи още по-силно. Не знам колко дълго седях така. По едно време той отново започна да вика, този път по-силно. Изправих се рязко, отидох до радиото върху плота и го включих. Нощна програма. Разнесе се музика. Увеличих звука. Намерих степен, при която вече не го чувах. Учудена слушах цялата страст, която се изливаше в стаята. I will always love you. Hold me baby, hold me now.14 Свих се до масата. Не принадлежах към този свят; бях човек, когото никой не обича. А сега седях тук, една застаряваща жена с плик фекалии на корема, и заемах място. Изведнъж ми се догади, но не излезе нищо, само вкус на кисел портвайн. Той спря да вика. Дали да се престраша да отворя капака? Само да погледна набързо и да го затворя отново? Започнах да навивам пътеката. Капакът се показа. Заслушах се, останала без дъх. Не чух нищо. Навярно е изгубил съзнание. Можех да се върна в леглото и така да отложа проблема с още няколко часа. Вторачих се в стената, право в календара, който показваше месец септември. Есен е, мислех си. Ще стане още по-тъмно и по-студено. Затова мушнах ръка в халката и отворих капака. Погледнах надолу към бледото лице. Очите над шала се взираха в мен и чух толкова сърцераздирателен вик, че едва не паднах. Възвърнах си равновесието и пуснах капака, пуснах го с трясък. Съвсем не беше мъртъв. Щеше да живее дълго, в него имаше сили. Знаеше, че съм тук, горе, че мога да го спася. Отново надух радиото. Върнах се в леглото. Чувах музиката през отворената врата. Един мъж викаше с огромно отчаяние: „I lied for you, and that’s the truth“15. Седях изправена, докато се съмна. Сивата светлина се изливаше през прозореца подобно на мръсна вода. Аз, която съм толкова стриктна, не можех да я спра. Той вече не крещеше.
Втори септември.
Добре облечена жена на средна възраст влезе в приемната. Спря и се огледа. После се запъти с дребни, енергични стъпки към малкия стъклен кафез. Погледнато от главния вход, в него имаше нещо абсурдно. Но госпожа Бренинген се чувстваше изключително добре вътре. Там беше защитена, не усещаше и полъх от онези, които обслужваше. Нямаше нужда да ги докосва. Представляваше един вид светофар. Червено или зелено. По-често червено. Повечето от тях трябваше да седнат и да чакат, докато някой не сметне за редно да ги извика. Жената се задъхваше. Госпожа Бренинген мигом предположи: влизане с взлом или обир. Отнели са й нещо и сега с изпълнена с негодувание. Имаше трескави червени петна по бузите, а червилото й стоеше на сухи гранулки около ъгълчетата на устата. Госпожа Бренинген се усмихна вежливо през стъклото.
— Искам да говоря с някой полицай.
— За какво става въпрос.
Жената се държеше резервирано. Очевидно нямаше желание да посвети някаква си нещастна рецепционистка в случая. Но нещата стояха така, че всички тук имаха различни задължения и беше важно да попаднеш на правилното място. А най-важно бе да се разбере дали тя изобщо има някаква работа тук. Службата за издаване на лични документи, например, бе преместена по-надолу по улицата.
Жената потъна в мислите си. Спомни си потискащата тишина в къщата. Макар никога да не бе шумно толкова рано през деня, тя веднага бе усетила, че нещо липсва. Нещо съществено. Приближи се до вратата на стаята му, вървейки заднешком като рак. Отвори я и погледна. Не беше там. Объркана затвори вратата. Спря и прехапа долната си устна. На вратата му имаше плакат, който висеше там от години. Но сега тя го видя за първи път. „Kneel in front of this brilliant genius“16. Съвзе се, защото жената в будката се покашля, но не отговори на въпроса.
14
I will always love you. Hold me baby, hold me now. (англ.). — Винаги ще те обичам. Прегърни ме, мили, прегърни ме сега. — Бел.прев.
15
I lied for you, and that’s the truth. (англ.). — Излъгах те и това е истината. — Бел.прев.
16
Kneel in front of this brilliant genius. (англ.). — На колене пред този брилянтен гений. — Бел.прев.