— Ще намажа няколко филии. Ще хапнеш първо, нали?
— Взе ли вестника? — попита той с поглед, забит в пода, докато си нахлузваше дънките.
— Естествено. Дори го прочетох. Знаеш ли колко е часът?
Обикновено той не се нахвърляше на вестника, за да търси работа, затова сега се налагаше да се сдържа донякъде. Сложи го отстрани на подноса със сандвичите и прегледа първата страница. Нищо. Захапа филия с фъстъчено масло, задъвка и прелисти. Обичайните неща.
— Обявите за работа са в трета част — осведоми го майка му, наблюдавайки го до кухненския плот. Следващата й смяна беше чак през нощта, така че имаше свободен цял ден. За него това не бе особено удобно. Не обичаше тя да си е вкъщи. Беше прозорлива, каквито са всички майки, просто виждат през теб.
— Знам — промърмори и прелисти нататък.
— Търсиш нещо — констатира тя. — Какво?
— Някоя катастрофа — отговори и сви рамене.
— За какво ти е?
— Малко драматизъм в ежедневието, предполагам.
Той изгълта първата филия, докато прелистваше страница след страница. Четеше само едрия шрифт.
— Четеш само заглавията — беше следващият й коментар.
— Ъхъ — изсумтя той. — Като прочета всички големи букви, ще съм относително добре ориентиран.
Тя поклати раздразнено глава и пусна вода в мивката. „Никога през живота си Зип не е мил чинии“, помисли си. Може би не е добре. Дали щеше да е различно, ако имаше дъщеря? По-лесно, може би? Помощ в къщата? Не беше сигурна. Приятелките й имаха дъщери, а се оплакваха постоянно от трудности. Всичко, което трябва да им обяснят. Секс. Мензис. Потръпна. Не, по-добре е със син. Макар и безработен. Мил е, хубав е. Все ще му потръгне, не се съмняваше. Много млади нямат работа и също не са приети да учат. Но за да му угоди, й трябваха много пари. Той постоянно искаше нещо.
— Ще звънна на Андреас.
Оповести го високо. Прозвуча както обикновено и се предполагаше, че Андреас ще отговори. Стана и отиде в хола, набра номера с обиграни пръсти. Майка му дълго гледа след него.
Стискаше слушалката силно. Не, днес той не се бе появил. Не се беше и обадил. Не е ли чул? Майка му се безпокои за него. Дори е ходила в полицията.
— Полицията?
— За да съобщи, че е изчезнал. Снощи не се е прибрал.
— Изчезнал ли е? — повтори Зип. Усещаше, че майка му слуша, чуваше се трептенето на кабел от кухнята, но не можеше да направи нищо. Трябваше да продължи.
— Вижда ли го вчера?
Въпросът прозвуча рязко. Кой знаеше, че всъщност са били заедно? Някой сигурно ги е видял. И всичко, което бяха надробили! Най-добре да се придържа към истината.
— Да, разбира се, вчера бяхме заедно. Минахме през „Хедлайн“. После гледахме филм.
— Странно? Значи ще се появи.
— О, да. Познавам Андреас. Прави каквото си иска.
Пробва се да докара някакъв смях, но смехът се пречупи в писукане.
— Какво става?
Майка му застана до него.
— Андреас — каза и остави слушалката на мястото й. — Днес не е отишъл на работа.
— Така ли? И защо?
Беше вторачила поглед в него. Усещаше, че става нещо, поглъщате и най-малката подробност. Ето, избягва погледа й и бързо прокарва ръка през острата си коса. Поклати глава.
— Не знам. Всичко беше както обикновено — заключи той.
— Как така както обикновено? — тя присви очи.
— Не, имам предвид, вчера вечерта.
— Имаше ли причина да не е?
Настана тишина. Той търсеше думи, ала не ги намери. Тръгна обратно към кухнята, но се спря, защото телефонът иззвъня. Майка му не показа с нищо, че има намерение да го вдигне. Той сви рамене с безразличие и вдигна слушалката.
— Ало? Зип? Майката на Андреас се обажда.
— Ъ-ъ, да — прокашля се той, докато мислеше трескаво за всичко, което се бе случило, какво да каже или по-скоро да не каже.
— Снощи Андреас не се прибра. Влязох в стаята му в осем, за да го събудя, а той не беше там! Снощи бяхте в града, нали?
— Да — отговори той и хвърли поглед през рамо.
Изведнъж осъзна, че следващият му отговор е важен. Важен за онова, което може да се случи впоследствие, след всичките им „приключения“. Пред очите му се мярна детето в синята количка, старицата в бялата къща. Нещо беше ужасно не наред, но не разбираше какво. Не разбираше защо старата седеше до масата само по нощница, седеше ли, седеше, а Андреас така и не излезе оттам.