— Не, да не си луд? — чу от всекидневната. — Разкажи ми още. Всички подробности. — После ново хихикане. Той пое лапата, която му подаде кучето, и протегна едната наденица. Отряза филия хляб и наряза яйцата. Посоли ги.
— Точно това не ми харесва. Харесва ми да играя — чу отново.
Наостри уши. С кого говори тя?
— На запалени лампи, естествено. Мислиш, че ме е срам ли? Не, не съм на двайсет. Достатъчно възрастна съм да ти бъда майка.
Сейер стоеше с туба майонеза в ръка, сякаш замръзнал в движение, и вече слушаше, без да се притеснява. Изглежда не е чула, че се е прибрал. Ами, трябва да е чула, данданията от Колберг се чуваше няколко етажа надолу.
— Но ненаситността е толкова възбуждаща, съгласна съм с теб. Невинаги обаче. Е, да. Абсолютно.
Сейер вдигна другата наденица. Объркването му отвори място за мъничко садизъм. Започна да я поклаща високо над главата на кучето. Колберг се опитваше да схване каква е играта. Пробва да се изправи на два крака, но беше прекалено тежък. Седемдесет килограма и ниска точка на тежестта. Затова падна и задраска с нокти по крачола на стопанина си. Той му даде наденицата. Сложи майонеза върху яйцата.
— От време на време изпитвам потребност да съм малка. Малко момиченце. Това е най-хубавото, което мога да си представя.
Сипа си мляко в една чаша. Малко момиченце? Няма ли да свърши най-сетне? Не мирише ли малко на хашиш? Изведнъж се почувства толкова уморен. Но се пренастрои. Помисли си: „Отивам в хола. Искам да гледам новините“. Тя седеше до масичката със слушалка, притисната здраво под брадичката. Чу го, обърна се и му намигна хитровато. Той искрено се обърка, филийката яйце се плъзна по чинията и се насочи към ръба. Колберг легна отстрани, ноздрите му слабо вибрираха. Сейер се съсредоточи върху кръгчето яйце.
— Трябва да затварям — каза изведнъж Сара. — Мога да се обадя пак, когато имам нужда от теб, нали?
Усмихна се на стената над масичката с телефона — там, където той беше окачил календар и стара диплома от стрелбището. Беше отличен стрелец.
— С какво съм облечена?
Тя се огледа от горе до долу — носеше зелени кадифени панталони и карирана фланелена риза.
— С красива червена рокля от чиста коприна без ръкави. И съм златистокафява. Тъкмо се връщам от Израел. Говориш с еврейка. Някога бил ли си с еврейка?
Сейер, тъкмо отхапал от филийката, сега опита да я преглътне. Погледна кучето и изведнъж се зарадва, че то не разбира. Включи телевизора и вторачи поглед в екрана, в лицето, което четеше новини. Но той не ги чуваше, защото беше намалил звука. Беше го направил от чиста учтивост. Но сега си науми да го увеличи до дупка и да я принуди да хлопне слушалката. На екрана течеше война. Военен самолет излетя от един кораб и се стрелна в небето като светкавица от метал. Почувства ускорението, както си седеше на стола.
— Лека нощ, скъпи.
Сара приключи разговора. Приближи се и подпря дупе на страничната облегалка на фотьойла му.
— Не видя ли, че има печено говеждо в хладилника? — попита учудена.
Говеждо? Не бе видял подобен деликатес; беше я слушал, напълно объркан. Освен това яйцата бяха отлични. Малко повече холестерол, наистина, но пък богати на протеини, а той имаше нужда от тях, за да поддържа мускулната си маса.
— С кого говори? — попита безизразно.
— Със секс телефона — отговори тя и се засмя, отмятайки настрани дългия си бретон, без изобщо да се смути.
Той мълчеше. Всъщност изобщо не беше гладен.
— Беше ми скучно. Нямаше те.
— Знаеш ли колко струва? — изтърси той.
И тогава тя започна да се смее. Имаше изненадващ, силен смях. Той не разбираше на какво се смее. Всъщност май му се искаше да остане сам.
— И откъде знаеш ти, мили ми мъжо, че секс телефонът е страшно скъп?
Не отговори, просто седеше там като глупак. Тя го целуна по щръкналата сива коса.
— Звъняла съм много пъти. Мога да си платя. Печеля повече от теб — и се разсмя още по-силно.
— Но — заекна той, — защо?
— Забавно е. От другия край седи жив човек. — Наведе се напред и прошепна в ухото му. — Трябва да опиташ някой път!
Той продължаваше да зяпа филийката яйце. Беше въпрос на време Колберг да я грабне.
— Къде намери номера? — попита объркан.