— Прекалено е гадно, извинявай — подхвана Скаре, — но си мисля за деня, когато тя дойде в кабинета ми. Спомням си какво каза: „Знам къде е. Едва ли ще живее още дълго“. Попитах я къде живее. Съобщи адреса: улица „Принс Оскар“, номер 17. Изговаряше съгласните ясно, докато ме гледаше право в очите. Искаше да ми опише къде е, а аз не разбирах. Вероятно още е бил жив — заключи Скаре тежко.
— Безгранично ме измъчва фактът, че никога няма да чуем версията на Ирма. Не можем да приберем никого за нищо. Нали?
Разговаря с всички. С Руни Винтер и Ингемар Фюнер. Опита се да си обясни. Напрегна се да намери версия, която се надяваше да могат да понесат. Изглеждаше невъзможно. Майката на Зип звънеше непрекъснато. Нямаше кой знае какво да й каже, само че правят всичко по силите си. Отиде до колата си, качи се и тръгна да обикаля улиците. Опита се да прецени положението. Какво се бе случило и къде стои той в живота. Ще се прибере вкъщи при Сара. Майка му е мъртва и погребана. С върховете на пръстите си усети леките вдлъбнатинки по волана. Обувките му бяха свободни, можеше да свие пръсти. Живея ли точно в този момент? Не, помисли си, защото в мислите си съм в коридора вкъщи, без да подозирам какво ме чака. Сара? Топла храна? Или може би тя е заминала? Този живот е безчовечен. Едно-единствено дълго спускане, което свършва с, хм, знае ли човек — я с хладка вода, я с разбито стъкло. „Жестоко е“, заключи той. После запланува няколко неща за следващия ден, както правеше винаги. Няколко опорни точки. За всеки случай. Независимо от вероятността да се случи какво ли не, да възникне нещо важно, той обичаше да е наясно с всичко, колкото и незначително да изглеждаше.
Колберг беше сам. Успокои кучето и се огледа. Видя бележка върху кухненската маса и си помисли: „Ето, заминала е“. Прекоси стаята и пое дъх. Разгъна листчето. „Трябва да отида до татко. Връщам се веднага. В печката има рибен огретен. За теб, мой най-сладък“.
Е, бе очаквал какво ли не, но това минаваше абсолютно всички граници.
Единайсети септември.
Ингемар Фюнер караше стар „Форд Сиера“. Беше набит и смугъл, с безизразно лице и дълбоки тъмни очи. Каквото и да правеше, правеше го тихо и дискретно и никога не вдигаше шум около себе си. Познаваха го като спокоен и точен човек, който никога не се оплаква. Но живееше сам. Прекалено трудно понасяше компанията на други хора. Спря при портата и слезе. Загледа се в разрушената къща. Закрачи по чакълената пътека и заобиколи около ъгъла. Беше тъмно, но различи малката беседка, направена от баща му. Подарък за четиринайсетия рожден ден на майка му. Стоеше недокосната от пожара и много красива. Изкачи двете стъпала и седна на пейката вътре. Дълго седя така. Премисли всичко случило се и прецени, че може да продължи, както и досега. Изправи се. Предпазливо затропа по пода на беседката. Някои от дъските се бяха разковали и поддаваха под тежестта му. Излезе на поляната. Дъждът беше спрял. Облаците се бяха разпокъсали и една бяла луна блесна върху силните му рамене. Постоя за малко, окъпан в синьо-бялата светлина. Бяха изминали единайсет години. Петнайсет минус единайсет е четири, помисли си. „Изтичане на наказание и други съдебни последствия: Едно престъпление престава да бъде наказуемо при изтичане на давността му съгласно постановленията в §67-§69“. Още четири години. Понякога през годините му се струваше, че майка му не си спомня. Че чисто и просто е потиснала всичко. Те никога не провериха почерка на писмото. Не им хрумна да го направят. Той внушаваше доверие. За момент си спомни гласа на майка си, отчаяния вик и пламтящите очи. Трябва да ми помогнеш, Ингемар!
Колкото до трупа на Андреас Винтер и случилото се в избата на починалата, полицията гледа на случая като на загадка. Също така е неясно защо той е бил в къщата на Фюнер. Единствено осемнайсетгодишният Сиверт Скорпе би могъл да хвърли светлина върху събитията, тъй като е прекарал първи септември с Андреас. Лицето обаче е изчезнало. Висок е метър и седемдесет, със светла, късо подстригана коса, тесни черни дънки и вероятно носи кожено яке. Говори югоизточен диалект. Когато изобщо говори. Информация за въпросното лице можете да подадеше в най-близкото полицейско управление.
Може би сте го виждали?