Върна вниманието си към гостите и техните забавления. В странноприемницата имаше общо дванайсет души, ако се броят Уилма и Харолд, и всички те се бяха събрали в малката дневна. Едно нещо й беше направило впечатление в новодошлите — много обичаха да се забавляват. Предишната нощ Дарлин заспа под звуците на техния весел смях, който се носеше от долния етаж. Шумът продължи до късно през нощта, караше я да се върти в леглото, да се мята, да се събуди сутринта с чувството, че нощта е била прекалено кратка.
Сега потисна една прозявка и реши да остане тук долу още няколко минути, да се прави на общителна, а после да се качи горе в стаята си и да се опита да се наспи. Може би и другите щяха да си легнат по-рано.
— Един танц?
Тя вдигна очи и видя Куинтин, застанал пред нея с протегната ръка. Очите му я зовяха, караха я да се включи е него в този танц под звуците на бавна, някак особено натрапчива, музика, носеща се от радиото. Дори през ум не й мина да му откаже. Бе обезсилена, лишена от воля от заповедните дълбочини на черните му очи. Подаде му ръка и я положи в неговата, като му разреши да я обгърне със силните си ръце?
Той бе летен зной, уталожващ зимния й хлад. Плътния допир на тялото му беше парещ и интимен, взорът му я обладаваше, докато те бавно закръжиха под звуците на музиката. Чувството за реалност на Дарлин някак се измести. Всичко в стаята избледня, докато тя се потапяше в чернотата на очите му, в близостта на танца. Имаше чувството, че танцуват на ръба на земята и ако за миг го изпусне, ще закръжи в черната бездна на нищото.
Той ме е омагьосал, каза си тя, осъзнавайки хипнотичната сила на погледа му, на която бе неспособна да противостои. Той държеше положението изцяло в свои ръце, а тя бе лишена от воля, лишена от желание да му противоречи. Усещаше сърцето му, туптящо с ритъм, който говореше със свой собствен глас. Знаеше, че нейното сърце му откликва като първобитен тъпан, осъществяващ връзка в тайнствена джунгла. Болезнено съзнаваше, че тялото му се притиска плътно към нейното, че меките извивки на нейното се напасват към мускулестите ъгли на неговото.
Той се оказа превъзходен танцьор. Движенията му бяха изпълнени с лекота и гъвкавост, които неизвестно защо изобщо не я изненадаха. В тях нямаше колебание, нямаше неловкост и тя изведнъж си помисли, че той вероятно би я любил със същата уверена сигурност. Мисълта предизвика припърхване в стомаха й и тя разбра, че иска да се люби с него, че го желае повече от всеки друг мъж в своя живот. Искаше изцяло да я притежава, не само духом, но и плътски. А по интимния начин, по който я прегръщаше, разбра, че и той я желае. С болезнена острота усещаше ръката му на кръста си, излъчваща всепоглъщащ плам. Дъхът му бе жарък и безумен досами лицето й, устните му извити в лека усмивка, обещаваща нещо, което караше сърцето й да замлъкне. Дарлин притвори очи с пълното съзнание, че стига той да пожелае в този момент, би могъл да я има тук, върху протрития килим, а тя не би имала сили да се противопостави.
— Ах, че беше хубаво, направо прекрасно!
Гласът на Сюзън Бенет наруши магията и Дарлин отвори очи, осъзнавайки изведнъж, че музиката е спряла, а те с Куинтин са заобиколени от другите гости, които им ръкопляскаха и се усмихваха одобрително. Тя се изчерви смутено и се отдръпна. Действителността се сблъска рязко с магията, под чието въздействие бе изпаднала.
— Аз… Време е да се прибирам в стаята си — промърмори тя и направи крачка към вратата на дневната.
— Но моля те, недей да си тръгваш още — задържа я — Уилма и пъхна в ръцете й чаша с някакво питие — Сега ще вдигнем тост.
— Не мисля…
— Трябва, на всяка цена — настоя Уилма, заглушавайки протестите й.
Дарлин сви рамене, прекалено уморена, за да спори по такъв маловажен въпрос. Чашата беше малка — можеше да пресуши съдържанието й на един дъх. Пък и току-виж се отпуснала достатъчно, за да заспи, колкото и шумна да бъде компанията и колкото и до късно да продължи да се весели. Може би щеше да заспи достатъчно дълбоко, та да не я преследват жарките видения, оглавени от Куинтин.
Само миг по-късно всички държаха чаши в ръцете си и щом ги вдигнаха, Уил Бенет се прокашля.
— Пия за Гарвановото гнездо — обяви той тържествено. — Дано има много бъдещи поколения, които да продължат нашите традиции и церемонии.
— Амин! Наздраве — допълни Сюзън, докато всички пресушаваха чашите си.
Дарлин обърна своята и цялата се разтърси от силния тръпчив вкус, както и от горчивината на напитката, която се запази в устата й.