Как иначе можеше да си обясни властта, която упражняваше върху нея? Той излъчваше черна магия, откраднала душата й. Властта му над нея бе безгранична, всеизгаряща, и тя чак сега проумя, че неин източник е черната му душа. Нищо чудно, че бе безпомощна пред чувственото привличане, което изпитваше към него. Нищо чудно, че не бе в състояние да се бори срещу магнетичното му присъствие. Той използваше сила на мрака, която не бе част от този свят. А сега се готвеше да обладае насила онова, която тя би му дала по своя воля, от любов. При тази мисъл очите й отново запариха от сподавените сълзи.
Кръвта й се смрази във вените, когато до слуха й достигна далечното припяване на гласове. Напрегна се и този път не забеляза въжетата, прорязващи кожата й. Ритмичното скандиране се приближаваше все повече. Ето ги вече на поляната. Бяха облечени в робите си, но този път качулките не скриваха лицата им. Вече не беше необходимо. Лицата им проблясваха в светлината на факлите, отразяваха зловещото им преклонение пред черните сили и религиозен плам, гордостта им, че са предпочели мрака пред светлината. Всички гости на странноприемницата се придвижиха към центъра на поляната и образуваха кръг около камъка, където тя лежеше безпомощна като пеперуда, обездвижена от пробола я карфица.
Зад облечените в черни роби се зададе чичо й Доналд, а робата му пламтеше с цветя на пролята кръв. Неговото пълно червендалесто лице бе изкривено от лудост, когато мина напред, за да застане до главата й. А зад него, в призрачна, бяла роба, беше Куинтин. Сърцето на Дарлин проплака мъчително, когато зърна омразата и озлоблението, които сковаваха лицето му и пламтяха в очите му. Той бе изгубен душа, изгубен за нея и за всичко, в което тя вярваше. Той бе обречен да гори в ада, задето бе прегърнал тази извратен светотатствена религия.
Когато се приближи и застана до краката й, тя затвори очи, защото не можеше да го гледа, не можеше да мисли за онова, в което след малко щеше да участва. Канеше се да се подиграе с акта на любовта.
Скандирането набра сили и се заразбива в слуха й като вълни в далечните скали. Дарлин усети вибрация на енергия във въздуха. Повей на вятъра — горещ, като изригнат о недрата на ада — подухна над нея, а нощното небе бе прорязано от пращяща светкавица. Сякаш самата атмосфера около тези хора реагираше на напевното им скандиране.
Гласовете се издигнаха в кресчендо и Дарлин изгаряше от желание да си запуши ушите от тези зловещи звуци. И изведнъж… тишина. Толкова дълбока, че й се стори неестествена.
— Деца… Властта и славата на великия Луцифер са наши тази нощ. — Плътният глас на Доналд изпълваше тишината. — Ние сме избраните. Ние служихме добре на Повелителя и той е доволен. Всичко, за което се трудихме, което очаквахме, ще се сбъдне тази нощ, когато нашите деца се обединят. — Той отметна глава, а от устата му заизлизаха нечленоразделни несвързани звуци. После думите отново зазвучаха: — Ние сме благословените… След тази нощ светът ще ни принадлежи. — Очите му блестяха с неподправената светлина на лудостта.
— Ти не си нормален! — възкликна Дарлин, неспособна да мълчи повече. — Вие всички сте откачили! — извика тя, и страхът й се отприщи в сърдити крясъци. — Толкова ли не виждате, че това, което правите, е нередно? Това е… лудост!
— Не, скъпа моя. Не ние сме лудите — отвърна Доналд с монотонен ритмичен глас на човек, който се опитва да внушава. — Ще ти кажа кои бяха лудите — твоите родители и родителите на Куинтин. — Той се наведе толкова близо над нея, че обонянието й бе задръстено от киселия му дъх. — Те обещаха децата си на Сатаната, а после опитаха да се отметнат от обещанието си. Опитаха да се измъкнат от нас, да ви отнемат и вас. А това е престъпление, за което има едно наказание — смърт. — Пламъкът в очите му се разгоря още по-силно и сякаш я опърли с напрегнатата си жар. — Опитаха се да избягат, да напуснат лоното на семейството. Но за предателите няма живот.
Дарлин се задъха.
— Ти си ги убил! Ти си убил баща ми и майка ми.
— Родителите на Куинтин — съгласи се той. — Сторих това, което ми нареди Повелителят на Мрака. Предателите трябва да умрат.
— Предателите трябва да умрат — откликна като ехо хорът на останалите, а очите им отразяваха светлината като в хипнотичен транс.
Дарлин погледна към Куинтин, чието изражение не се беше променило. Сякаш бе издялан от камък.
Нова светкавица раздра небето и косъмчетата по ръцете на Дарлин щръкнаха нагоре, сякаш в отговор на небесното послание.