— Ти си убиец! — изкрещя тя на чичо си, а очите й се замятаха насам-натам, търсеха помощ от някого, от кого да е.
— Убих, за да защитя договора, който сключихме с Повелителя. А сега настъпва моментът. — Доналд не обърна внимание на виковете й и вдигна ръце към бушуващото небе. — Нашият обичан Повелител е наблизо. Усещам силата му. Усещам самото му присъствие около нас.
Главата му отново се отметна назад и нечленоразделно мърморене зазвуча отново в тишината. Тълпата завика с учестен ритъм, а гласовете им граничеха с истерията.
Когато небето избухна в гръмовни светкавици, Доналд рязко изправи глава и погледна часовника си.
— В полунощ Повелителят ще се всели в Куинтин оплоди кучката, която му беше обещана. Тази нощ ще заченем детето на Сатаната.
Другите запищяха от радост. Безумен екстаз изкриви грозно лицата им.
— Куинтин, дете мое… Приготви се да приемеш силата на Сатаната!
Куинтин се приближи по-плътно до камъка и се намести между краката й като любовник. Бялата му роба я обгръщаше като булчински воал и макар че не я докосваше, дъха му я поглъщаше цялата.
— Моля те… — прошепна тя, когато той се сниши над нея, и погледна дълбоко в очите му, търсейки… умолявайки… — моля те, недей… Аз те обичам…
Думите се изплъзнаха от нея като последен призив към останките от човечност, които още проблясваха в душа му. Той застина над нея, а лицето му бе изкривено от така неистова ярост, че дъхът й секна. Тя гледаше ужасена как той отмята назад глава и надава дрезгав вик на мъка.
Дарлин се напрегна, стисна очи и зачака.
Осма глава
Над главите им се разрази гръмотевица и някой изпищя. Писък на ярост и страх. Тежестта от тялото на Куинтин изведнъж изчезна и Дарлин отвори очи.
В първия момент не разбра какво вижда. На поляната се бяха появили нови хора — мъже с джобни фенери и белезници. Светкавица проряза небето и освети ставащото около нея. Някакви, мъже събираха накуп почитателите на Сатаната и им слагаха белезници. Полиция… Откъде се появиха? Кой ги бе повикал? Тя изстена. Не я интересуваха въпросите. Постепенното осъзнаване на факта, че е в безопасност, я обливаше на вълни.
Затърси с поглед из поляната мургавия мъж, притежаващ сърцето й. Куинтин… Къде беше той? И на него ли му слагаха белезници заедно с останалите? Дъхът й секна, когато видя Доналд да отстъпва бавно заднешком към отвесно спускащата се скала. Пред него се изпречи Куинтин.
— Всичко свърши, Доналд. Предай се — каза Куинтин със силен и нетрепващ глас. Черната му коса се развяваше от вятъра, изведнъж станал леденостуден, а бялата роба плющеше около стройното му тяло, издуваше се като криле на ангел отмъстител. Ала в черните му очи, взиращи се в убиеца на неговите родители, нямаше и капка милост. Дарлин изведнъж осъзна, че всъщност Куинтин е отговорен за чудодейната поява на пазителите на закона. Черният й демон се оказа предрешен ангел.
— Няма да отида в затвора! — отвърна Доналд с глас, преливащ от решимост. Аз трябваше да ги убия! Те щяха да погубят всички ни.
— Ти сам се погуби — отвърна Куинтин безизразно. — Предай се сега мирно и тихо.
— Мирно и тихо? — Доналд отметна глава назад и се изсмя гръмовно. Смехът му прозвуча като воя на прокълнатите в ада. — Това не е в стила ми. Аз искам хаос и неподчинение. Искам безредици и анархия.
В очите му се отразяваше светкавицата, пробягала през небето.
Куинтин се пресегна и сграбчи Доналд за китката, а рязкото му движение ги приближи опасно близо до ръба на пропастта. Отново блесна светкавица и огря със студената си светлина лицата на двамата боричкащи се мъже.
Дарлин спря да диша, докато наблюдаваше лицата на Доброто и Злото. Сблъсък по-стар от гората, която ги заобикаляше, по-древен от земята под нозете им. Сантиметър по сантиметър те се приближаваха все повече към отвеса, но и двамата не се интересуваха ни най-малко от опасната близост. Куинтин беше силен, мускулест и атлетичен, ала Доналд беше едър и масивен, а силата на безумието бушуваше във вените му. Двубоят беше с изравнени сили.
Всички на поляната замряха и се вторачиха със затаен дъх в битката на живот и смърт. Дори вятърът, духал безмилостно допреди секунди, внезапно утихна, сякаш и той бе затаил дъх. Дарлин потисна едно стенание, осъзнавайки каква се опитва да направи чичо й. Куинтин вече не го държеше за китката. Сега Доналд се беше вкопчил на смърт в Куинтин и го теглеше към ръба на скалата. Възнамеряваше да се хвърли в бездната и да повлече Куинтин със себе си.
— Чичо Доналд! Не! — изпищя тя, а сърцето й откликна на гръмотевицата разтърсила поляната.