— Да.
Дарлин си пое леко въздух. Не можеше да се отмести от него. Докато гледаше в очите му, имаше чувството, че е заобиколена от невероятна гъста енергия, която възпрепятстваше всяко нейно движение, дори поемането на въздух. Ръцете му прегаряха копринения плат, очите му пламтяха с огъня на ада. Тя се губеше в тях, усещаше как волята и се разпилява като прах при силен вятър. Ръцете му се задвижиха, започнаха бавно да милват раменете й.
Тя знаеше, че той ще я целуне и се боеше… Боеше се, че ако устните им се докоснат отново, той ще завладее част от душата й и тя никога вече няма да си я възвърне. Ала друга част от нея копнееше по тази целувка, до болка искаше да усети тези греховно чувствени устни, впити в нейните. Това си беше чиста магия… Черна магия, която изсмукваше всяка рационална мисъл, крадеше разума и го запращаше в безумния вихър на страстта.
Едната му ръка се плъзна от рамото към тила й, а устните му в същото време се спуснаха към нейните. Целувката му беше смела, всепроникваща, повече притежание, отколкото ласка. Устните му се налагаха, не оставяха никакво място за отказ или протест. Той й отне дъха, погълна я в жарка треска, от която едновременно я втресе и я хвърли в плам. Отвърна му с отдаденост, която я изплаши. Сякаш той откликваше на някаква вътрешна нейна стихия, за чието съществуване не бе и подозирала.
Дарлин изпусна фенерчето на пода и плъзна ръце по гладките мускули на гърба му. Горещо… Да, тялото му беше горещо като запален факел. Дарлин се притисна към него и позволи на целувката да продължи неприлично дълго време.
Ръката му върху гърба й я държеше в плен със същата сила, сякаш бе завързана за него е вериги. Не можеше да помръднела и не искаше. Можеше само да попива горещината, чувственото удоволствие, предлагано от устните му. Когато той най-сетне прекъсна целувката, тъмната магия се разсея и остави Дарлин объркана, ужасена и силно уплашена от своя невъздържан ответ на целувката.
— Не… биваше да го правиш — произнесе задъхано, докато отстъпваше назад. Вдигна ръка и докосна устните си. Бяха подпухнали и горяха като трескави.
Той се пресегна и погали кичур от русата й коса, омота го около юмрука си като копринена лента.
— Тук действат сили, далеч по-мощни от нас двамата, Дарлин.
И отново застана тъй близо до нея, че тя усети необходимост да хукне през глава. Имаше чувството, че той е в състояние да я лиши завинаги от волята й само ако го погледне в очите. Той пусна косата й, а пръстите му се плъзнаха по бузата й. Показалецът му спря за миг да потърка сластно долната й устна.
— Харесва ми да те целувам. — Гласът му бе като приглушена сянка. — И смятам да го правя пак… и пак… често.
Би трябвало и аз да имам думата по въпроса, искаше да протестира Дарлин, но се вгледа в очите му, парализирана от силата в тях, и вече не беше толкова сигурна дали има изобщо думата по това какво той би правил с нея.
Отстъпи назад, по-далеч от него.
— Лека нощ, Куинтин.
— Приятни сънища, Дарлин — чу го да казва, докато вдигаше от пода фенерчето.
Тя се обърна и побягна. Прескачаше стъпалата по две наведнъж и имаше чувството, че дяволът я гони по петите. Затвори се в стаята си, свали робата с треперещи ръце и се пъхна пак под завивките.
Макар че я беше изплашил, макар че имаше чувството, че се е срещнала със самия Луцифер, тялото й гореше от желание да бъде докосвано от него, устните я боляха от копнеж. Усмихна се. Оказа се, че дяволът нямал нито рога, нито двузъбец — само черни очи и тяло, създадено за любов.
Никога нямаше да повярва, че той е пътуващ търговец. Изключено. Беше я излъгал за професията си и тя се запита каква ли е причината за това. И думите му за сили, които били задействани… Какво искаше да каже? Прозвучаха, сякаш съдбата е отговорна за това, че ги е събрала двамата тук, сякаш са безпомощни да се съпротивляват на неизбежната участ, която им е отредена.
Глупости… Цялата тази работа е една голяма глупост. Никаква съдба нямаше пръст в тази история. И нямаше нищо загадъчно. Този мъж изобщо не бе тайнствено същество. Не беше предрешен дявол. Просто имаше отработен маниер и го биваше да завърта женските глави. Макар че през последните две години времето и усилията на Дарлин бяха посветени изключително на нейната баба, на времето в колежа тя често бе излизала с момчета. Дори се бе замисляла сериозно дали да не се омъжи за един от колегите си, който споделяше нейните мечти и идеали. Но връзката им не издържа на напрежението, когато тя бе принудена да се нагърби с грижите по баба си.
Така или иначе, нищо от миналия й любовен живот не я бе подготвило за Куинтин Маршал с неговата смесица от опасна чувственост и мощен магнетизъм. Опасна… Да, тя усещаше непосредствената опасност, когато се взираше в очите му. Тя нямаше нищо общо с физическата заплаха, но въпреки това се таеше там. Дарлин знаеше, че е крайно непосветена в царството на сексуалността. Не бе имала време през краткия си живот да изследва тази част от себе си. Връзката, която бе имала в колежа, не бе стигнала до физическа интимност. Затова нищо чудно, че един опитен мъж като Куинтин Маршал имаше такова силно въздействие върху нея.