Той протегна ръка и й помогна да се изправи на крака.
Двамата поеха напряко през полето, докато излязоха на тесен коларски път, и след още около час кретане по него, до забутано селце. От една къща Скарлет изпроси за двамата вода, хляб и нещо средно между сирене и извара.
Слисаната селянка, която им даде храната, не откъсваше очи от босите крака на Скарлет. Тя ги предупреди, че най-близкото шосе е на не по-малко от час бърз ход, после им даде още хляб и две спаружени ябълки за из път.
Когато излязоха на шосето, Скарлет помаха и спря камион, превозващ селскостопанска продукция. Преди още шофьорът да бе забелязал, че младата жена, застанала край шосето, има мъжка компания, двамата с Бонд вече се бяха качили в каросерията и отпътуваха на запад. Камионът ги откара до някакъв пазарен градец, където шофьорът им посочи как да стигнат до най-близкия пътен възел и оттам да хванат магистралата на запад през Казан, столицата на татарите, и Горки, промишления център на Поволжието. От Горки до Москва, обясни той, се стигало с автомобил само за пет часа.
След като шофьорът ги свади на разклона, Бонд помогна на Скарлет да пооправи вида си, доколкото беше възможно. Междувременно дрехите им бяха изсъхнали, но куртката от униформата й на стюардеса беше скъсана и във всеки случай изглеждаше твърде подозрително с нашивките и отличителните знаци на „Бритиш Еъруейс“, затова я захвърлиха край пътя. Боса, с тъмносинята си пола, подгъната на кръста, за да разкрива повече от бедрата й и да привлече погледа на някой шофьор, с бялата си блузка и с изпъната назад тъмна коса, Скарлет приличаше на красива, макар и поопърпана гимназиална учителка — точно жената, на която всеки мъж би желал да се притече на помощ.
Над дузина превозни средства от всякакъв вид намалиха скоростта и спряха пред тях, но Бонд не одобри нито едно. Скрит зад една ела, той всеки път поклащаше глава в отговор на въпросителните погледи на Скарлет. Вече започваше да се пита дали в тази тоталитарна държава изобщо може да се намери свестен автомобил, когато най-после чу характерния звук на 2,5-литров четирицилиндров двигател и видя по шосето, под тунела от два реда брези, да се задава „съветският мерцедес“ — черна „Волга М-21“, предпочитаната марка на КГБ и по тази причина обект на страх и ненавист за огромна част от населението. Толкова по-добре, помисли си Бонд.
Скарлет излезе на платното и волгата намали. В нея пътуваше само шофьорът — посивял мъж над петдесет, набит и с костюм, но без вратовръзка, който се пресегна през седалката да й отвори вратата. Този не е от КГБ, помисли си Бонд. Приличаше по-скоро на контрабандист, а може би беше привилегирован местен партиен функционер.
Докато Скарлет се наместваше отпред, Бонд се шмугна на задната седалка. На недоволно мърморещия шофьор тя обясни, че спътникът й е неин брат, който не е съвсем наред с главата и затова никога не говори.
В продължение на около час се движиха право на запад, към Казан, а когато навлязоха в един пуст участък от пътя, далеч от всякакви населени места.
Бонд измъкна лугера от колана си и опря дулото зад ухото на шофьора.
— Кажи му да намали и да спре.
И тримата слязоха от колата и се скриха в крайпътните храсталаци.
— Кажи му да се съблече по бельо.
Скарлет извърна глава настрани, докато Бонд свали дрехите си и облече костюма на мъжа. Във вътрешния джоб на сакото имаше портфейл, от който извади всички пари.
— Колко прави това? — запита той.
Скарлет преброи банкнотите.
— Има колкото за храна и нещо за пиене.
— А за бензин ще има ли?
— Да. Но не и за дрехи…
— Кажи му да изчака на място десет минути, преди да прави каквото и да било. Кажи му също, че ще оставим колата му в Москва. И накрая, кажи му от мое име, че много съжалявам.
Бонд и Скарлет изтичаха обратно до волгата и потеглиха със свистене на гуми.
— Като стигнем в Москва — запита Скарлет, — ще се обадим ли в британското посолство?
— Не — отвърна Бонд. — От гледна точка на посолството Службата не съществува. Особено пък в Москва! Не мога да поискам закрила от тях. Ти обаче можеш.
— Но без моя руски ти няма да се оправиш!
— Ще пробвам, пък може да успея.
— Няма да те изоставя, Джеймс. Не и сега.
— Е, добре, но ако е така, опитай се поне да поспиш. Седалката ти се разгъва на легло. Руснаците много се гордеят с този модел. Показвали са го неведнъж на Лондонското автомобилно изложение!
След час Бонд я събуди. Бяха спрели на някаква бензиностанция и един старец излезе отвътре, за да им налее бензин.
Без да отваря прозорците, Бонд й каза: