— Стигнем ли в Москва — каза той, — хващаме влака. Имаме ли достатъчно пари за билети до Ленинград? Оттам ще се качим на кораба за Хелзинки.
Скарлет извади рублите от джоба на сакото му и ги преброи.
— Може би ще се наложи още веднъж да се правим на Бони и Клайд на някоя бензиностанция — каза тя.
— Още една причина да изоставим колата в Москва — отвърна той. — Вероятно полицията вече разполага с номера й.
— Значи така — каза Скарлет. — Ще вземем трамвай до центъра. Имам нужда от дрехи. Пък и с тези обувки… Ще идем в ГУМ, техния универсален магазин.
— Това не се ли пада точно до Кремъл? — попита Бонд.
— Така е, но не знам къде другаде можем да идем. Мисля, че в повечето магазини за конфекция ще намерим само празни рафтове. Не е нужно да идваш с мен, Джеймс. Знам колко ви е досадно да пазарувате на вас, мъжете.
— Не е толкова въпрос на досада, просто…
— Знам, знам.
— За мен вземи една риза и бельо. А също и нещо за ядене. Не си струва рискът да влизаме в ресторант.
Оставиха колата край едно трамвайно депо в източните покрайнини на града и поеха към центъра. Бонд носеше малкото куфарче от багажника на волгата, като се молеше наум да прилича на партиен функционер от средния ешелон. Скарлет беше с полата и блузката на стюардеса от „Бритиш Еъруейс“, към които бе добавила обувките и жилетката на жената от бензиностанцията. Повечето от останалите пътници в трамвая изглеждаха облечени в подобен импровизиран стил и никой не им обръщаше внимание.
Скарлет се изгуби в безкрайния лабиринт на ГУМ — чудовищно съоръжение със зеленясали покриви и множество купички, голямо почти колкото Лувъра, — а Бонд остана да се разхожда отвън. Боеше се да застане на едно място, за да не го заговори някой минувач. Успя да обиколи няколко пъти площада, докато накрая забеляза Скарлет да излиза през един от изходите с две издути пазарски торби.
— Това беше най-дългият половин час в живота ми — каза той.
— Чакай да видиш какво съм купила. Панамена шапка, с която ще приличаш на учител по математика в лятна ваканция. Риза с къс ръкав. Харесваш такива, нали? А също и чорапи…
— А за себе си какво купи? — запита Бонд, докато я водеше за ръка към трамвайната спирка, по-далеч от надвисналата сянка на Кремъл.
— Два чифта бабешки гащи и платнен сутиен с банели, който ми е доста голям, но… И една блуза. Освен това хляб и сирене.
— Браво, моето момиче. А сега да вървим!
Взеха трамвай до площада с трите гари в северните райони на Москва и се запътиха към входа на Ленинградската гара. Сред забързаните тълпи, които изпълваха огромното фоайе, Бонд се почувства в по-голяма безопасност, отколкото докато убиваше времето пред ГУМ.
Скарлет купи два билета за „Красная стрела“ — нощния влак за Ленинград, който тръгваше в единайсет и петдесет и пет. После двамата отидоха пеша до близкия парк и се преоблякоха в обществените тоалетни.
— А сега — каза тя — отивам в посолството.
— Знаеш ли къде се намира? — запита Бонд. — Доколкото си спомням, това е една величествена сграда близо до реката, на Софиевская набережная или нещо такова.
— Ще се оправя. Шофьорът на таксито със сигурност ще я знае. Ти тук, в парка, ли ще ме чакаш?
— Да, тук е възможно най-закътано. Много ми се иска да можех да дойда с теб, но няма да се чувствам добре дошъл там. На кого ще се обадиш?
— За начало на офиса в Париж. Ще поискам да говоря с началника на моя отдел. Той ще знае към кого да ме насочи.
— Е, добре. Преди да тръгнеш, Скарлет, запомни едно: Горнер има връзки с КГБ и СМЕРШ. Ние оставихме зад себе си следи от хаос и разруха през цялата територия на Съветския съюз. Един разбит авиолайнер, няколко въоръжени грабежа, задигната кола. Съветските далекосъобщителни връзки може да са примитивни, но вече със сигурност ни следят. А следенето е едно от нещата, в които особено много ги бива. Не забравяй също, че ако Дариус е успял по някакъв начин да предаде в Лондон местоположението на фабриката на Горнер, вероятно вече се провежда и спасителна операция.
Той взе ръцете й в своите и я погледна в очите.
— За бога, гледай да си тук най-късно в девет!
После изпрати с поглед стройната й фигура, докато се отдалечаваше, с новата си блуза и с решителна крачка, по посока към шосето.