Бонд видя как Скарлет се усмихна и предложи на мъжа още пари. Изумителна жена, помисли си той, докато я наблюдаваше. Шафнерът беше толкова омаян от чара й, че отказа банкнотите.
Когато останаха сами, Скарлет рече:
— Казах му, че си от Украйна, скъпи. — Очите й заблестяха от невинната шега. — Надявам се, че нямаш нищо против.
Бонд се усмихна и отпи голяма глътка от хубавата водка, после предложи бутилката на Скарлет, която поклати глава. Приключиха бързо с вечерята и запалиха по една от евтините руски цигари, които си бяха купили на гарата. Вече седяха един срещу друг, на срещуположните седалки, и Бонд можеше да я наблюдава, докато тя гледаше съсредоточено през прозореца.
Спомни си как се бе върнал една вечер в хотелската си стая в Париж и я бе заварил там, седнала на позлатеното кресло, благовъзпитано кръстосала глезените на дългите си крака, сплела пръсти в скута си… „Съжалявам, че ви стреснах, мистър Бонд… Не исках да ви дам възможност отново да ме отблъснете.“
Сега лицето й, осветено от преминаващия покрай прозорците руски пейзаж, изглеждаше уморено, но не по-малко красиво. Големите й кафяви очи се присвиваха за миг и променяха фокуса си според гледката навън. Устните й бяха полуразтворени и той си припомни как леко издаваше напред горната си устна, сякаш се пулеше. Тя отметна кичур черна коса зад ухото си. Дали съзнаваше, че я наблюдава? Защо иначе да разкрива перфектната розова извивка на ухото си, толкова деликатна и изящно оформена, че той с мъка се сдържаше да не се наведе напред и да не я целуне?!
Равномерното потракване на колелата по релсите с увеличаването на скоростта, лекото полюляване на вагона, едва чутото поскърцване на дървената ламперия в затопленото купе — всичко това действаше на Бонд като приспивна песен, на която той не можеше да устои. От много дни насам не беше пил алкохол и сега водката замая приятно главата му. Припомни си предишни пътувания — в „Ориент експрес“ с Таня… Скоро трябваше да се приготви за спане и да се качи на леглото си, но за момента…
В просъница Бонд си спомни стаята в хотел „Джамал“, опияняващите целувки на Скарлет, плавното движение, с което бе свалила роклята си и бе приседнала на ръба на леглото…
Влакът се носеше напред, а плътната руска нощ ги обгръщаше отвред; с всяко потракване на колелата по стоманените релси мислите му подскачаха насам-натам, все по-накъсани и неподредени. Спомни си детството, едно пътуване с влак през планините на Шотландия, чу гласа на майка си… после пред очите му изплува стъкленият мост във фабриката на Горнер, огромните стоманени резервоари със сънотворен маков сок, който го упояваше, потапяше го в дълбок непробуден сън… Някой извика името му… гласът беше познат, глас на любим човек… и изведнъж…
Очите му се вторачиха невярващо в мъртвешкото лице под козирката на онази така позната фуражка на Чуждестранния легион, а гласът на Скарлет прониза слуха му:
— Джеймс! Джеймс! Джеймс!
Месестите ръце на Шагрен го стиснаха за гърлото и изведнъж той се оказа в битка на живот и смърт. Пръстите му инстинктивно посегнаха към очите на Шагрен, който просто извърна голямата си глава настрани. Бонд вдигна крак и го ритна с пищяла си в слабините, но ветеранът от джунглата не охлаби желязната си хватка. Може би не носи пистолет, помисли си Бонд, явно иска да си свърши тихо работата.
Той усети как последните сили го напуснаха. Тази поредна битка бе дошла в повече за изнуреното му след дни на глад, побои и изтезания тяло. В тока на обувката си имаше скрито острие на нож, което можеше да му свърши работа, но сега дори обувките на краката му не бяха негови, а на мъртвия пилот. Въздухът в дробовете му свършваше.
Изведнъж усети как една деликатна женска ръка се плъзна по гърба му надолу към колана и почувства леко подръпване от изваждането на лугера.
С яростен рев Шагрен замахна и едрата му лапа перна Скарлет през китката; пистолетът изтрака върху пода на купето. Бонд се възползва от това кратко отвличане на вниманието, за да контраатакува. Той сграбчи противника си за кутрето на лявата ръка, с която го стискаше за гърлото, и с рязко движение надолу с двете си ръце го пречупи.
Шагрен изрева отново, този път не толкова от гняв, колкото от болка, и замахна с дясната си ръка да го удари през лицето. Бонд се наведе и юмрукът на Шагрен се плъзна по рамото му. Скарлет вдигна лугера от пода.
— Не стреляй! — извика Бонд. — Ще те чуе шафнерът.
Докато двамата мъже стояха вкопчени в смъртна хватка върху люлеещия се под на купето, Скарлет се покачи на седалката, замахна с дръжката на пистолета и събори фуражката от главата на Шагрен, разкривайки бръснатия череп, върху който се бяха упражнявали касапите от Омск. Беше разголила срамното му място.