В мига, когато той инстинктивно вдигна нагоре двете си ръце, за да прикрие ужасния белег от некадърно изпълнената остеопластика, Бонд с всички сили заби глава в слънчевия му сплит. Шагрен се преви надве и Бонд го ритна с коляно в брадата; чу се изпукване на кост.
— Отвори прозореца, Скарлет! — извика той. — Помогни ми да го вдигна.
В този момент Бонд се сети за кротките мисионери в джунглите на Виетнам — свещеници и стари моми от долината на Лоара, чиито езици този изверг бе изтръгвал с клещи, за да не четат пред малките деца библейските притчи. Той взе пистолета от ръката на Скарлет. Стъпи върху седалката и с всички сили заби дулото в хлътналия надолу грозен белег върху черепа на Шагрен, като усети как стоманата разкъсва незарасналата кост и мозъчните ципи под нея.
Мъчителят на монахини и деца нададе страховит писък и се строполи върху долното легло. Като го хванаха всеки по за един крак, Бонд и Скарлет с доста напъни вдигнаха тялото му до зейналия прозорец. Бяха го избутали наполовина извън купето и с всички сили стискаха конвулсивно ритащите прасци, когато предната част на влака навлезе в тесен тунел от тухлена зидария. От удара в стената на тунела главата му се откъсна и падна върху железопътния насип. След като влакът излезе от другата страна, Бонд доизбута навън обезглавения труп и се строполи немощно върху седалката.
Скарлет зарови лице в шепи и заплака неудържимо.
Когато се събуди, Бонд лежеше на долното легло, Скарлет беше до него, обвила ръце около шията му, а през прозореца на купето струеше дневна светлина. И двамата бяха завити с плетената жилетка на жената от бензиностанцията. Косата й покриваше лицето му като тъмен шал, докато тя галеше с длани изранения му гръб и нежно шепнеше в ухото му:
— Близо сме, скъпи, вече почти пристигаме. Ще закусим в Ленинград, в „Литературное кафе“ на Невски проспект. Баща ми много пъти ми е разправял за него. Ще си поръчаме яйца с пушена сьомга и кафе. После вземаме кораб за Хелзинки и оттам летим за Париж.
Бонд се усмихна, претърколи се по гръб и леко я целуна по устните. От съня беше възстановил донякъде силите си.
— Защо всеки път, когато искам да се любим — запита той, — се намира някой да ни прекъсне? И това ли наричаш „съдба“?
— Не — отвърна Скарлет. — Така става, за да може, когато най-после го направим, да ни бъде още по-хубаво.
После, когато Скарлет се запъти към края на коридора, стиснала под мишница несесера на шофьора горчив сос. После приседна с кръстосани крака на крайчеца на леглото и го загледа с големите си кафяви очи, сякаш се боеше, че може да избяга:
Бонд пресуши на един дъх чашата „Боленже“.
— Липсва ми Попи — подхвърли той. — Беше толкова… скромна. Учудващо, за буйно дете като нея.
— Докато Скарлет, на която като банкерка би подхождала повече сдържаност…
— … е всичко друго, но не и скромна.
— И коя от двете — запита тя — би искал да бъда тази вечер?
— До полунощ Попи — отвърна той, докато изтегляше тапата на бутилката „Шато Батайе“. — После искам една дива и разюздана Скарлет.
По време на вечерята си поговориха за събитията от последната седмица. После, докато тя разчистваше приборите, Бонд й разправи накратко за последната си среща с Горнер.
Тя си наля остатъка от шампанското и се мушна под завивките, облегна се на възглавниците и склони глава на рамото му.
— Какво ще стане с мен, Джеймс?
— Какво имаш предвид?
— Работата ми. Имам предвид, че още при първата мисия направих непростимата грешка да започна връзка с колега от службата.
Бонд стана от леглото, изправи се и пристъпи до прозореца. Изведнъж усети колко много го боли цялото тяло — ребрата, рамото, хълбокът, почти всички мускули.
Под него се простираше Градът на светлината — от близкия Плас дьо ла Конкорд, през Операта и Плас Пигал, чак до ужасните многоетажни блокове на северните предградия.
Той затвори плътно завесите, като си мислеше за М., за Джулиан Бъртън — новия психолог, за Лелия Понсънби, мис Мънипени и останалите.
— Е, голяма служба сме, няма що — каза той, като се върна в леглото при нея.
— Точно така — усмихна се Скарлет, като отметна завивките, разкривайки голото си тяло, порозовяло от ваната, чисто, меко и очакващо. — И любов има в нея.
Благодарности