— Какво умееш да правиш?
— От всичко разбирам — отговорил момъкът.
— Тогава можеш ли да ми кажеш защо чешмата на площада, от която течеше вино, пресъхна?
— Ще ти кажа, но като се върна — казал момъкът и продължил пътя си.
Вървял, вървял и стигнал до друг град. Стражът, който стоял пред градските порти, го попитал:
— Какво умееш да правиш?
— От всичко разбирам — отговорил момъкът.
— Тогава можеш ли да ми кажеш защо дървото на площада, което раждаше златни ябълки, сега няма дори листа?
— Ще ти кажа, като се върна — отговорил момъкът и продължил нататък.
Вървял, вървял и стигнал до една дълбока река, през която трябвало да мине. Лодкарят го попитал:
— Какво умееш да правиш?
— От всичко разбирам — отговорил момъкът.
— Тогава можеш ли да ми кажеш защо през цялото време трябва да превозвам хора от единия бряг на реката до другия и никой да не може да ме смени?
— Ще ти кажа, но като се върна.
Щом преминал на отсрещния бряг, момъкът се озовал пред входа на ада. А там било мрачно и страшно. Дяволът го нямало; там била само баба му, която седяла на един стол и гледала добродушно.
— Какво искаш? — попитала тя.
— Искам да взема три златни косъма от главата на дявола — отговорил момъкът, — иначе царят ще ми отнеме принцесата, за която се ожених.
— Много искаш — казала старицата. — Ако дяволът се върне и те завари тук, ще се простиш с живота си. Но на мен ми е жал за теб и затова ще ти помогна.
В същия миг тя го превърнала в мравка и казала:
— Скрий се в гънките на роклята ми. Там ще бъдеш в безопасност.
— Да, това е чудесно — казал момъкът, — но искам да знам отговорите на три въпроса: защо чешмата, от която по-рано е текло вино, сега е пресъхнала; защо дървото, което е раждало златни ябълки, сега дори няма листа; и защо лодкарят, който превозва хората през реката, не може да се отърве от тази работа.
— Въпросите са много трудни — отговорила старицата. Но ти слушай внимателно какво ще каже дяволът, когато ще откъсна трите златни косъма от главата му.
Вечерта дяволът се прибрал у дома. Щом влязъл, усетил, че вътре има някой.
— Мирише ми на човешко месо! — извикал той.
Започнал да търси навсякъде, но нищо не можал да намери. Старицата му се скарала:
— Изчистила съм и съм подредила цялата къща, а ти сега отново ще разхвърляш всичко! Я по-добре седни да вечеряш! Дяволът се нахранил, после отпуснал глава в скута на баба си и я помолил да го попощи. Скоро заспал дълбоко и захъркал. Тогава баба му хванала един златен косъм, отскубнала го и го сложила до себе си.
— Ох! — извикал дяволът. — Какво правиш?
— Сънувах лош сън — отговорила старицата — и в съня си отскубнах един косъм от главата ти.
— Какво сънува? — попитал дяволът.
— Сънувах, че на площада в един град има чешма, от която по-рано е текло вино, а сега е пресъхнала. Защо е станало това?
— Е, ако хората знаеха, лесно щяха да се справят с това — отговорил дяволът. — Под един камък на чешмата има жаба. Щом я убият, отново ще потече вино.
Старицата пак започнала да пощи дявола. Той заспал и толкова силно хъркал, че затреперили стъклата на прозорците. Тогава тя отскубнала и втория косъм.
— Ох! — извикал дяволът. — Какво правиш?
— Не ми се сърди — отговорила старицата. — Направих го насън.
— А какво ти се присъни? — попитал той.
— Сънувах, че в едно царство расте чудно дърво, което някога е раждало златни ябълки, но сега дори няма листа. Защо е станало така?
— В корените на дървото живее мишка — отговорил дяволът. — Ако я убият, то отново ще започне да ражда златни ябълки. Но сега искам да ме оставиш на мира и повече да не ме будиш.
— Добре, добре — казала старицата. — Спи спокойно.
Ала тя отново почнала да го пощи и той заспал дълбоко. Хванала тогава третия косъм и го отскубнала. Дяволът подскочил и извикал от болка. Старицата го успокоила и казала:
— Какви лоши сънища сънувам!
— Какво сънува? — попитал дяволът.
— Сънувах, че един лодкар ми се оплаква. Цял живот превозва пътници през реката и никой не може да го отърве от тази работа. Кажи ми защо е така?
— Защото е глупак! — отговорил дяволът. — Работата е много проста: когато в лодката седне някой пътник, да му даде веслото и тогава той ще започне да превозва хората вместо него.
После старицата приспала дявола и го оставила да спи спокойно до сутринта. Когато се съмнало, той закусил и излязъл. Щом останала сама, старицата извадила мравката от гънките на роклята си и възвърнала на момъка човешкия образ.