Тук индианците бяха поставили няколко ориентира. Всичко изглеждаше така, като че ли отскоро живееха тук.
Ласитър искаше да слезе от коня, но като прехвърли крак през седлото, изгуби равновесие. Стенейки, той политна настрани и вече не можеше да избегне падането.
Умело се претърколи на земята, така че болката беше в известна степен поносима.
Странните индианци гледаха мълчаливо.
Луа загрижено се наведе над Ласитър и каза:
— Превръзката пак се е напоила с кръв. Ела, да идем там до потока. Ще измия раната ти и ще сменя превръзката.
Индианците я оставиха да действа Наблюдаваха я мълчаливо.
— Какво ли ще правят с нас? — прошепна загрижено Луа.
— Сигурно ще ни вържат на кола за мъчения — изсмя се Ласитър.
— О, боже! — изпъшка тя.
5.
Кийнсбърг имаше среднощно посещение. Една фигура безшумно влезе в кабинета му, където той седеше на бюрото си и пишеше писма до някои приятели, които искаше да помоли за помощ в борбата срещу страшния мексикански дявол дон Яго.
Фигурата се приближи до него като сянка. Той все още не бе забелязал, че вече не е сам.
Кийнсбърг неволно трепна, когато усети върху рамото си нечия ръка.
В първия момент той инстинктивно посегна към револвера, който лежеше пред него върху бюрото му. Винаги имаше под ръка готово за стрелба оръжие, дори и когато лягаше да спи. Той беше човек, който винаги трябваше да очаква някой коварен атентат.
Но един глас го възпря.
Щом го чу, той вече знаеше, че не го заплашва никаква опасност.
— Не се бой — каза гласът. — Никога и през ум не ми е минавало да те нападам.
Кийнсбърг бавно се изправи. Обърна се колебливо.
— В името на всички светии! — като въздишка на облекчение се отрони от устните му. — Това е най-хубавата изненада, която някога си ми правила.
За миг той изглеждаше така, като че ли иска да отиде до стройната фигура и да я прегърне. Но отпусна ръце и отстъпи назад, докато се допря до ръба на бюрото.
Посетителят му беше жена. Тя стоеше изправена, висока и стройна, облечена в костюм от мека кожа на сърна, украсен на места с пъстри индиански шевици.
Дългата червеникаворуса коса беше прибрана от украсена с перли препаска. В колана й бяха затъкнати револвер 44, нож и томахавка.
Патрик Кийнсбърг я гледаше втренчено като призрак.
— Мария — промълви той с пресипнал глас. — Няма да ми повярваш колко много се радвам.
После се обърна и отвори писалищната маса до стената. Извади бутилка и две чаши.
— Трябва да пия едно след тази уплаха — опита да се пошегува. — Нали ще пиеш с мен, Мария?
Тя поклати глава:
— По-добре да не пия. Отдавна съм отвикнала от пиенето, татко. Още след първата чашка ще ми се завърти главата. А това би било лошо за моята мисия.
Все пак той напълни двете чаши с уиски „Тенеси“ и най-напред изпи едната, а после взе и другата в леко треперещата си ръка.
— Станала си още по-хубава, Мария — каза развълнувано. — Трябва да се гордея с теб, но не мога. Не и след всички грижи, които ми създаде. Все още ли не си даваш сметка, колко страдам от това, Мария?
— Да, татко, знам. Но вече не мога да се върна назад. Твърде много неща се случиха междувременно.
Той се отпусна в креслото до писалището. Дъщеря му седна в едно кожено кресло срещу него.
— Защо дойде? — попита той дрезгаво. — Почти две години не си се появявала. Къде беше през цялото това време?
Тя се усмихна неопределено. Тайно все още изпитваше обич към него, защото винаги е бил добър баща.
Но когато вече не беше малко, неопитно момиче, постепенно започна да разбира, че Патрик Кийнсбърг не е станал толкова могъщ човек само благодарение на труда и способностите си.
За свой ужас тя разбра, че зад това благополучие се крият редица престъпления. Най-малкото, престъпленията са му помогнали да положи основата на богатството си.
— Тогава ти не се върна от една езда в планините — продължи той, понеже тя не му отговори. — Изпратих групи да те търсят. Дадох много пари, за да наема най-добрите мъже. Но всичко беше напразно…
После млъкна, поклащайки глава. Все още не можеше да разбере, как така изведнъж тя наистина пак седи срещу него.
— Аз ти изпратих известия, да не се безпокоиш за мен — каза му с плътния си мек глас. — Поне това ти дължах.
— И къде беше през цялото време? При червенокожите ли? Облеклото ти и другите неща, като препаската на главата ти и томахавката, ме навеждат на такива изводи. Или това е твой нов каприз? Ти винаги си имала свои собствени възгледи.