Дошли някога в тези планини, дълги години те били много щастливи.
— Но сега сте неспокойни — каза Ласитър. — Какво се е случило?
Робърт не можеше да намери думи. Луа се присламчи тихо до Ласитър.
— Остави го, мили! Той не знае. Никой не знае нищо определено.
— А как е станало това с Томас? — попита Ласитър и отново вдигна поглед към Робърт. — Какво се е случило?
Робърт се обърна, но Ласитър забеляза, че иска да говори.
Това беше последната преграда. После нещо в него се отприщи.
Историята беше следната:
Хубавата бяла жена била доведена в селото от Масаро, който я спасил и й показал пътя към новата, скрита родина на последните сенеки.
Всичко било чудесно.
Изглеждало сигурно, че Масаро ще се ожени за нея: тази избрана бяла жена трябвало да остане завинаги спътница в живота на Масаро. Такъв бил заветът на боговете. Старият сачем го разчел по вътрешностите на принесения в жертва вълк.
Томас бил по-големият брат на Масаро. Затова смятал, че той е в правото си да се ожени за нея.
Изгубил разсъдъка си и искал да убие брат си.
Но не му се удало.
Тогава затворили Томас. Искали само той да се опомни. И вече изглеждало, като че ли се е оправил.
Всички започнали да вярват, че пак е станал миролюбив.
Пък и затворът не бил истински, а само подслон от клони.
Повярвали, че Томас се е опомнил, а ето че сега е избягал на юг.
Какво ли възнамерява да прави?
Сенеките предчувствували нещо лошо. Дали пък не иска да ги предаде и да разкаже на чужди хора, какъв рай са си създали сред уединеността на планините?
Това би могло да има лоши последици. От горчив опит индианците знаеха, колко безскрупулни могат да бъдат белите в ламтежа си за земя.
Те не предполагаха, че техният народ е заплашен от нещо много по-лошо.
7.
Човек трябваше много да се взира, за да разпознае в Томас индианеца сенека. Индианците от източните брегове нямаха тези подчертано азиатски линии, като при апачите. Техните лица напомняха по-скоро за прадедите им, които преди столетия бяха дошли от Европа през океана. Това били викингите, както много учени предполагат.
Сенеката Томас бе подстригал косата си късо и се обличаше като каубой. Наистина трябваше старателно да го огледа човек, за да разбере, че е индианец. Беше заминал на югозапад. Нямаше определена цел. Само искаше да бъде възможно по-далеч от хората, които според него го бяха оскърбили.
Разкъсваше го омраза. В него гореше жаждата за мъст. Някога щеше да се върне и да постави всички на място.
Тогава бялата жена щеше да бъде негова, а той да стане сачем, на когото всички да се подчиняват.
Томас все още не знаеше как да действува. В главата му кръжаха само неясни планове.
Беше късна вечер, когато пристигна в Бетуинг — едно покварено свърталище, северно от границата на Мексико. Имаше не повече от двадесет къщи, но кръчмите бяха пет, а не липсваше и публичен дом.
Томас заведе в обора под наем своя петнист кон, който отдавна бе пуснал на свобода. Произхождаше от техните расови коне и биеше на очи. С него би могъл да направи голямо впечатление. Всеки, който разбира от коне, от пръв поглед щеше да познае, че конят е от индианска порода. И тогава би се вгледал по-добре и в ездача.
Сега Томас притежаваше един обикновен, сив каубойски кон. Купи го, както си му беше реда, а също и дрехите, и револвера, който носеше на кръста си.
По нищо не се отличаваше от който и да е бял каубой. Впрочем, имаше и каубои-индианци, и негри. А той разполагаше с пари, за да може да плаща навсякъде.
Беше ги откраднал.
Уби един човек, когото срещна на пътя си. Той го бе впечатлил със скъпото си облекло и коня от благородна порода. Трябваше да разполага с пари и Томас не се поколеба нито за миг.
От това мародерство в ръцете му попаднаха пет хиляди долара, а благородния кон застреля и блъсна в една клисура, както направи и с непознатия ездач.
Щеше да мине доста време докато ги открият. Дотогава следите на убиеца щяха да бъдат заличени от вятъра.
Томас не изпитваше никакви угризения на съвестта. Отдавна бе преодолял бариерата на задръжките. Затова за него нищо не би означавало и убийството на брат му Масаро.
Той влезе в първата попаднала му кръчма. Отвън, върху една табела беше написано, че днес има бобена чорба с овнешко.
Томас си поръча една порция, пи бира, а накрая взе и едно уиски, въпреки че това нещо въобще не му харесваше. Но не искаше да се отличава от белите.
Едно русо момиче се присламчи до него. То примамливо се усмихна преди да седне.
— Може ли?