Не биваше да забравя, че истинското име на работодателя й е Рио и че с него шега не бива.
Затова тя пусна в ход способностите си на прелъстителка.
С гукане и смях танцуваше около Томас и бавно разкопчаваше едно по едно копчетата на роклята си. Под нея не носеше нищо друго освен леко, съблазнително черно бельо, украсено с дантела.
Той се ококори и му стана още по-горещо.
— Е, какво? — примамваше го тя. — Какво чакаш, Джими?
И Джим най-сетне се опомни. Беше тук, за да изживее нещо. Той бързо се съблече и се приближи до нея.
Това, което веднага й направи впечатление въпреки слабата светлина на лампата беше, че абсолютно цялото му тяло е кафяво, без нито една светла ивица по него.
А това можеше да означава само, че той често се пече на слънце съвсем гол.
— Сега изглеждаш като истински индианец — усмихна се тя. — Наистина ли не си мелез?
Той хлътна веднага. Виното, а преди това уискито и бирата доста допринесоха за това.
— Нали няма да кажеш на никого? — попита той.
— Честна дума! — заяви Лило и тържествено сложи дясната ръка на гърдите си, там където тупаше сърцето й. — Никой няма да чуе от мен дори и една думичка. Значи си индианец?
Той я прегърна и смъкна черното й дантелено бельо. Тя се отдръпна.
— Първо трябва да отговориш на въпроса ми, Джими!
— Да — изпъшка той нетърпеливо и тръгна към нея. — Аз съм сенека.
После той я хвана и я хвърли в леглото. В следващия момент вече беше отгоре й и така стремително влезе в нея, че почти й се зави свят.
— О, човече! — простена тя. — Ама че темперамент имаш!
После затвори очи и продължи тихо да стене. Искаше истински да се насити на насладата. Обикновено за нея това не беше нищо повече от обикновена сделка, при която само симулираше страст. Този път беше нещо съвсем различно.
И колко неуморим беше този Джими! Такова любовно преживяване Лило още не бе имала.
Той съвсем не беше наивно, неопитно селско момче. Дори и Лило имаше какво да научи от него.
Беше ненаситен и дълго време не прояви признаци на умора. Постепенно започна да я обзема страх.
— Това ще ти струва доста скъпо — каза тя задъхано. — Сигурно знаеш.
Той се смееше радостно.
— Колко искаш да ти платя?
— За по-малко от триста долара не можеш да си позволиш подобно нещо.
— Ще ги имащ красавице.
Най-сетне направи все пак почивка. Лило беше доста изтощена. Никога досега не я бяха любили така лудо.
Джим посегна към панталоните си „Левис“ и извади пачка. Бяха истински стотачки. С престорено презрителен жест той отброи пет банкноти и ги сложи на голия й корем.
— Господи, колко си щедър! — засмя се тя.
— За мен това е нищо. Имам още много от тях.
Лило стана и прибра парите в един пришит към роклята й джоб. Не беше необходимо някой да знае какъв страхотен удар бе направила тази вечер.
Въпреки всичко, тя постепенно започна да се концентрира върху истинската си задача.
— И какъв си ти? Сенека?
— Да. Нещо странно ли има в това?
— Досега нищо не съм чувала за това племе.
— Ние идваме от изток. От Илинойс. Племето ни се е преселило на запад преди повече от сто години.
— И къде живее това племе?
Тя вътрешно трепереше от напрежение. Точно това искаше да знае Рио. Той търсеше някакво тайнствено индианско племе. Може би точно това беше племето, което имаше предвид.
Тя не знаеше какво иска Рио от тях. А пък й беше и безразлично. В случай, че донесе добра новина, Рио й бе обещал двеста долара.
Вече я имаше.
— Къде живеете? — повтори тя въпроса си, отивайки с кокетно полюляваща се походка към малката масичка, върху която имаше всякакви бутилки. Наля уиски. Почувствува как индианецът отново я поглъща с жаден поглед.
— В планината Аламо Уеко — каза той. — Знаеш ли, ще ми трябват няколко свестни мъже. Бойци. Имам нещо наум.
Това беше добре дошло. Ето я новината, за която Рио със сигурност щеше да даде още няколко банкноти допълнително.
Изведнъж индианецът застана зад нея и я хвана през талията. Вдигна я високо, сякаш беше лека като перце и влезе в нея, както стоеше прав. Това й бе напълно непознато.
Тези индианци! Подобно нещо тя дори не би могла и да сънува. Те разбираха много повече от любовни удоволствия, отколкото белите.
Почти й дожаля, че трябва да го предаде.
Но връщане назад нямаше.
Рио щеше да й пререже гърлото, ако разбере, че го е измамила.
Тя изви тялото си и обгърна с ръце тила му, за да има по-добра опора, защото краката й висяха във въздуха.
Наистина беше неземно чувство.
Пламенните й стонове издаваха истинското удоволствие, което изпитваше.