За съжаление и това свърши. Тя с радост още дълго би се отдавала на тази наслада. Но явно, че и за такъв мъж като него, всичко бе свързано с известно усилие.
Изпиха уискито, което тя бе наляла, преди да я вдигне. Изпитваше жажда и изсипа парещото питие в гърлото си, като че ли беше вода. После поиска още.
Сега вече Томас изпадна в подходящо за целта й настроение. Беше му все едно какво става. С уискито изчезнаха и последните му скрупули.
— Търся хора, които искат да спечелят по нещо — каза той.
— Вероятно бих могла да ти намеря — подхвърли Лило. — Но първо трябва да ми кажеш за каква работа.
Той пак напълни чашата си. Междувременно очите му запламтяха трескаво.
— Искам отмъщение! — изсъска той. — Има няколко души в повече на този свят.
— Ах, разбирам! Искаш да си разчистиш сметките с твоето племе.
— Да, по дяволите! Искам да стана сачем! Вожд.
Тя отново се хвърли върху леглото. Беше пила доста, трябваше да внимава, да не изпуска от контрол сетивата си. Той спокойно можеше да продължи да се налива. Колкото повече, толкова по-добре.
Наблюдаваше я, но в погледа му вече не се четеше жажда за секс.
И Лило много се радваше на това, защото наистина се чувстваше изтощена. Стигаше й толкова.
А индианецът мислеше вече само за своето отмъщение.
— Значи, искаш да станеш вожд? — попита тя. — И за целта първо трябва да премахнеш от пътя си някои съперници. Имаш нужда от няколко добри бойци, които да ти помогнат. Това обаче ще ти струва някой и друг долар.
— Имам пари — каза той надменно.
— И сигурно разполагаш с доста от тях. За по-малко от хиляда долара трудно ще намериш що-годе добър стрелец. Ако опасността е по-голяма от очакваната, съответно ще струва много повече. Колко би могъл да платиш, скъпи?
— В нашето село има злато. Бих могъл да ви дам част от него. Ще бъда щедър.
Сърцето й започна да бие учестено. Мислите й се блъскаха в главата. Този идиот!
Този проклет, жалък предател. Напълно си заслужаваше и той да бъде предаден. Не знаеше ли в каква долна авантюра се впуска този глупак!
Естествено, Рио и хората му щяха да му помогнат. За бандити като тях това е добре дошло. А и за Лило щеше да остане нещо. От това трябваше да се възползува още сега.
— О кей, ще ти намеря хора — каза тя. — Но трябва да ми дадеш предплата. Такса за посредничество.
— Колко искаш?
— Е, не е лесно да бъдат придумани такива мъже. Да кажем хиляда долара. Това би било напълно достатъчно.
Той пак запрехвърля плячкосаните долари и веднага щедро й даде петстотин повече отколкото му бе поискала.
Отново пусна отвисоко банкнотите върху голото й тяло. Доставяше му удоволствие да играе ролята на Крез.
Все още имаше почти три хиляди долара. За него това бе огромна, едва ли не неизчерпаема сума.
И ако се свършеха, просто щеше да заграби други.
— Трябва да ми обещаеш едно нещо — хилеше се той, пиейки.
— Всичко, каквото пожелаеш, Джими!
Лило бе така щедра на обещания, понеже и без друго по-късно той нямаше да може да й ги припомня, защото щеше да е мъртъв.
— Бих искал, когато всичко свърши, да живееш с мен, Лило — каза той.
— Това сериозно ли е? — извика тя ликуващо. — Наистина ли го мислиш сериозно, Джими?
— Ще ти направя много деца — обеща той. — Ти ще бъдеш родоначалницата на голямо племе мелези. Харесва ли ти това?
— О, Джими! — смееше се тя през сълзи. — Ще ме направиш най-щастливата жена на света.
Тя скочи и се хвърли на врата му, но без да възбужда плътските му страсти отново. Моментът не беше подходящ за това. А пък и Джими беше прекалено пиян и погълнат от сериозната тема бъдеще.
Той мислеше върху това, как щеше да направи другата, тази проклета светица, своя втора жена и да я унижава на всяка крачка.
Смяташе да я държи като робиня. Тя ще бъде принудена да слугува на господарката, а ако не се подчинява, ще бъде бита.
Омразата, която дълго бе разяждала Томас, сега все повече се надигаше.
Лило се освободи от него.
— Най-добре би било да тръгна веднага — предложи тя. — Можеш да ме чакаш тук. Съгласен ли си?
Той кимна и се вгледа в бутилката от уиски, в която вече нямаше нищо. Лило разбра.
— Ще кажа да ти донесат друга, Джими. Всъщност не, по-добре аз самата да ти я донеса. Иначе може да ме измамиш преди да свършим.
Тя облече роклята си, но бельото остави там където си беше. Нахлузи само украсените със сребро обувки с високи токчета и в този вид излезе от стаята.
Хората на Рио вече я очакваха с нетърпение.
Тя им махна, че веднага ще отиде при тях и изтича до тезгяха, за да поръча бутилка уиски.
Веднага беше наобиколена от останалите любопитни момичета.