— Но, сигурно си дават сметка, че ти ще говориш с твоя… — Той спря и се поправи веднага. — Ще говориш с Кийнсбърг. Срещу теб не могат да стрелят, без да са получили съгласието на шефа си за това. Не би ли искала да провериш своето влияние?
Мария кимна.
— Да, бих могла да опитам — каза тя тихо и в следващия момент излезе от прикритието си, скачайки върху един скален блок.
Стоеше изправена, огряна от слънчевата светлина. Наближаваше пладне. Всичко се виждаше много ясно.
— Джес Кенеди! — извика тя рязко. — Познах гласа ти. Какво означава всичко това? Шефът не ви ли даде точни указания, как трябва да се отнасяте с мен?
— Да, мис Кийнсбърг — извика главатарят. — Но той нареди и Ласитър да бъде застрелян като куче, където и да го срещнем.
— Тази заповед вече е невалидна, Кенеди — каза тя. — Положението напълно се промени. Ласитър е наш съюзник. Направили сте съдбоносна грешка. А сега, идете и кажете това на Кийнсбърг!
— Ние трябва да имаме този убиец, мис! — проехтя в отговор.
— Ще го получите само през трупа ми!
— Бъдете разумна, мис! Той е убил много хора. Петима от нашите стрелци са загинали от неговата ръка, а други трима са ранени и изпитват страшни болки. Защо вярвате на това копеле? Правите опасна грешка!
— Предупреждавам те, Кенеди! — извика Мария. — Това, което казвам, има същата сила, както ако ви беше заповядано от вашия господар. Вървете при него!
— Ние искаме само Ласитър и предателката — отвърна Кенеди. — Тогава вие и вашите индианци ще можете свободно да се изтеглите, мис.
— Вече казах — само през трупа ми! — изкрещя тя и с един скок слезе от скалата.
Отново застана до Ласитър.
— Сигурна съм, че Кийнсбърг им е дал тази заповед. Тайно е пратил шпиони след мен. Иначе ни биха могли да намерят скривалището ни в скалистата котловина, тъй като яздих по околни пътища. Но те са знаели в кой район съм изчезнала и са ни издебнали на излизане от скривалището. Трябва да се бием, Ласитър! Поеми командването!
— Можем да им поставим клопка, но рискът, който трябва да поемеш, е много голям.
— Слушам те.
— Извикай му, че си размислила — каза Ласитър. — После ще отидеш при тях и ще отклониш вниманието им. Междувременно аз ще се опитам да заема изгодна позиция.
Мария хитро се усмихна.
Изведнъж лицето й се оказа съвсем близо до него и тя го целуна.
— Ти си чудесен, Ласитър.
Тя излъчваше нещо, което бе усетил още в първия момент. Нещо като електричество — сякаш го докосваше мълния. То проникваше чак до върха на косите.
Той я притегли към себе си. Въпреки опасността искаше още да се наслаждава на това чувство и да го подсили дори.
Мария беше очарователна.
— Би ли се решила да измениш за малко на твоя Масаро? — попита я с усмивка.
Тя го погледна учудено.
— Измама ли? Какво е това? При нас такова нещо няма. Ние се любим напълно свободно, ако разбираш какво имам предвид. Разбира се, не кой където свари. Но ако двама души толкова силно се желаят, че не могат повече да издържат, никой не ги осъжда. Щом нещо трябва да се случи, не бива да му се пречи. Обичам те, Ласитър! Веднага, още в първия миг пожелах да легна някога в прегръдките ти.
— Само че най-напред трябва да излезем от тук — каза той. — Ще рискуваш ли да отидеш при тях? Извикай им да ти дадат време да помислиш.
— И ти ще се промъкнеш към тях?
— Трябва да опитам.
— О кей! Да опитаме тогава.
Тя отново се покачи върху камъка и сви ръце като фуния пред устата си.
— Чуй ме, Кенеди!
— Какво има? — изненадано прозвуча гласът му.
— Ние размислихме още веднъж — извика тя. — Но какво ще стане с Ласитър, ако той се предаде?
— После ще видим — отговори Кенеди. — Ако попадне жив в ръцете ни, трябва да го заведем при шефа. Тогава той ще реши.
— Хм! Това не звучи лошо.
Докато Мария водеше преговорите, Ласитър вече се промъкваше през каменистата пустош като пума.
9.
Джес Кенеди и неговите обесници бързо свикаха съвет. Преди минута дъщерята на шефа бе помолила за отсрочка. Отново стана тихо.
— Сигурно замислят някоя нова свинщина — отбеляза Пийт Снейки, дребен, приличащ на плъх човек. — Искат да ни отвлекат вниманието.
— Не вярвам, че ще успеят — каза Кенеди и извика високо:
— Хей, Джек, там всичко наред ли е?
Джек Мъри беше водачът на четиримата ездачи, дошли от другата страна, за да заклещят жертвите си. Общо бяха осем души и естествено можеха да се чувстват спокойни.
— Всичко е о кей, Джес — проехтя отсреща. — Тук и мишка не може да се промъкне незабелязано.
— Изпрати някой горе на скалите! Избери място, от което да може да наблюдава целия терен!