Чу се изстрел. Но това бе всичко, което успя да направи Мария.
Тримата негодници я притиснаха към земята.
Сега вече свалиха маските. Изпълнени от омраза бяха вперили алчни погледи в победената жена.
— Вие вършите всичко това на своя глава!
— Позна, бейби — изсмя се Кенеди. — Теб искахме да имаме, нищо повече. Естествено, останалите няма да ни се изплъзнат. Това е въпрос на няколко часа.
— Проклети кучета! — извика тя озлобена. — И после ще изнудвате баща ми за откуп, нали?
— И то от името на Ласитър — продължаваше да се хили Джес. — Но първо трябва да го превърнем в храна на лешоядите. И докато получим мангизите, ще се позабавляваме с теб, кукличке. Ще трябва да имаш малко търпение. Хайде, вържете я! По-здраво.
Той се изправи, като се смееше сатанински и то толкова високо, че каньона проехтя. После извика към групата от другата страна:
— Джек, хей, Джек! Пипнахме куклата! Можете вече да започнете с преградния огън. Давай!
Джек не отговори. Стана тихо.
Кенеди пак изкрещя към помощника си, като го приканваше да се обади.
Беше все така тихо. Ужасно тихо.
Кърли се съвзе. Изправи се на крака и усмихвайки се глупаво, погледна към завързаната Мария.
— Ама че забавление ще бъде — отбеляза той с хриптящия си глас. — Но най-сетне ще издърпаме ушите на ония копелета отсреща. Какво чакаме още?
От другата страна на каньона изведнъж се чу зловещ, проточен вик.
Всички гледаха сковано в посоката, от която дойде. Видяха как от скалата се отлепи една фигура и придружена от същия вик полетя към пропастта.
Ехото още не бе заглъхнало, когато зад тях се обади един неумолимо суров глас:
— Мисля, че беше прекалено рано да се радвате, копелета.
Четиримата негодници се обърнаха бързо.
Там стоеше Ласитър с уинчестъра в ръка. Изстрелите му следваха с такова бясно темпо, сякаш тракаше картечница. Малко по-тихо, но също толкова смъртоносно.
Убийците бяха нападали в безпорядък като обрулени от буря клони.
И четиримата лежаха без да помръднат.
Ласитър преряза въжетата на Мария. После, притискайки я към себе си, я целуна.
Беше вече късен следобед.
— Трябва да продължим възможно най-бързо — каза Мария. — Това тук ни отне ценно време.
Тя стана и обви ръце около врата на Ласитър. В този момент между скалите се появи Луа. Видя ги и се усмихна.
Искаше бързо да се скрие, но двамата я бяха забелязали.
— Съжалявам — каза тя, — не исках да преча.
— Няма значение, Луа.
Появиха се и двама индианци.
— Те бяха много непредпазливи — рече Виктор. — Нямахме особени затруднения. Човекът горе на скалите гледаше само това, което ставаше тук. После метна пушката си на рамо. Вероятно тогава те бе видял, Ласитър. Свалихме го от гнездото му със стрелите си.
— Добре свършена работа — похвали ги Мария. — Сега трябва да продължим пътя си.
Бяха я обвзели мрачни предчувствия. Затова настояваше да бързат.
Но докато намерят конете си, които панически се бяха разбягали, измина още час.
Свечеряваше се, когато най-сетне отново бяха върху седлата.
Но вече не можеха да напредват толкова бързо. Животните отдавна бяха уморени.
Спряха за почивка.
— Колко още има до селото? — попита Ласитър.
— Най-малко десет часа езда — отвърна Мария. — Ако няма повече инциденти.
В това време съдбата подготвяше нов удар. Имаше причина за мрачните й предчувствия.
10.
Бандата на Рио многократно се бе увеличила. Ловците на хора имаха свърталища навсякъде из страната. Междувременно първият помощник на дявола Яго Манаскуа бе събрал около себе си тридесет човека.
Знаеше, че ще му стигнат. Томас беше издал всичко. Обитателите на селото нямаше да окажат голяма съпротива. Щяха да подвият опашка като го видят начело на този тежко въоръжен отряд. Той се наслаждаваше на триумфа си.
Разбира се, смяташе, че е господар на тези ездачи. А и Рио го бе оставил да вярва в това.
Томас целеустремено водеше дивата орда през планините. Представяше си всичко в най-розови краски. Щеше да стане сачем и тогава всички трябваше да му се подчиняват. Особено бялата жена, която беше смятана за светица.
О, как я мразеше само!
Тя го бе пренебрегнала, не искаше и да знае за него. Каза му го много ясно. За него беше непоносимо унижението и той щеше да си отмъсти за това.
Преди разсъмване те направиха още една почивка. Щяха да нападнат селото, докато жителите бяха още сънени.
Нямаше да имат шансове да се отбраняват.
А Масаро? Какво да прави с брат си? Дали наистина да го убие, както възнамеряваше в началото?