Още по-голяма беше романтиката, когато Мария отиде гола до потока и се потопи до кръста в бистрата вода.
Разбира се, Ласитър я последва и дори в студената вода прегръдката беше гореща.
По-късно отново лежаха в тревата и се търкаляха с преплетени крака като боричкащи се деца.
Отново изпита едно омайващо преживяване. Със сигурност той още дълго щеше да живее със спомена за него. При положение, че останат живи след тази опасна авантюра.
Но сега предпочиташе да не мисли за това. Твърде хубав бе настоящият момент.
12.
Патрик Кийнсбърг изслуша с каменно лице страшната новина. Тежък удар беше това за него.
Осем от най-добрите му момчета бяха убити. Имаше само един човек, на когото можеше да се припише това престъпление.
— Ласитър! Този кръвожаден вълк! Това копеле!
Кийнсбърг ругаеше като бесен. Но след като по този начин изля гнева си, отново се успокои.
Мануела влезе в голямата стая. Той я видя и изпрати Льо Берг, който току-що бе донесъл ужасната вест.
Тя застана зад него и сложи ръце на раменете му. Нежният допир му подейства благотворно.
— Какво се е случило, мили?
— Пак този дявол Ласитър, пратеникът на Манаскуа. Той не е сам тук, вече знаем това. Дошла е цяла банда. Сега Мария е в ръцете им.
— Сигурен ли си?
— Тази сутрин хората ми са намерили Джес Кенеди и още седем други. Всички били мъртви.
— А откъде знаеш, че Мария е в ръцете на Ласитър?
Той посочи една бележка, парче сива опаковъчна хартия, която лежеше на масата.
— Написано е тук. Един от мъжете е бил още жив, когато убийците са си тръгнали. Само няколко думи са. Но от тях недвусмислено личи, че Мария е в ръцете на Ласитър. Хората ми са се опитали да я освободят. Но тогава от засада изскочили другите мерзавци и избили всички. Той е отвлякъл Мария. И сега ще я отведе в Мексико, при неговия шеф Манаскуа.
— А какво стана с индианците?
— По дяволите! Те са страхливи баби! Проповядват мир и само в краен случай посягат към оръжието. Мария така ми ги описа. Срещу дявол като Ласитър и такива като него, те нямат никакви шансове.
Мануела свали ръце от раменете му и го заобиколи. Погледна го сериозно.
— Тук нещо не е наред, Патрик. Усещам го.
— О, боже! И ти ли започваш като дъщеря ми? И ти ли си ясновидка? Ще умра от смях!
— Не, нямам тази дарба, Патрик — отвърна тя. — Много малко хора са благословени с нея. Само се опитвам добре да обмисля всичко това.
— И какъв е резултатът? — попита подигравателно.
Беше страшно раздразнен. Самият той не можеше да се понася повече, а камо ли и хората около себе си.
Мануела запази спокойствие.
— Мария не беше сама — отвърна тихо. — Тя каза, че я придружават воини, за да я пазят. Мисля, че говореше за десет души.
— Е и? Какво общо има това със смъртта на моите хора?
— Как тогава е попаднала в ръцете на Ласитър? — попита тя усмихната. Не се оставяше да я извадят от равновесие.
— Откъде да знам? — вилнееше Кийнсбърг.
— В такъв случай Ласитър е трябвало да убие и охраната на Мария — каза Мануела настоятелно. — Твоите ездачи открили ли са нещо такова?
— Дявол да го вземе! — беснееше той. — Била ли си някога в тези планини? По-лесно би намерила игла в купа сено, отколкото да се оправиш сред тях.
Кийнсбърг се тръшна в креслото, като удряше с юмрук по масата. За да се успокои, той би я разбил на парчета.
Отвън се чуваше тропот на приближаващи се коне.
На двора прозвучаха възбудени гласове. Но не се разбираше почти нищо.
Най-сетне едно име се открои сред глъчката. Ласитър!
Кийнсбърг бързо вдигна глава. Ослуша се.
— Добре ли чух? — попита той объркан. Вратата се отвори.
В стаята се втурна Ги Лъо Берг.
— Шефе! Мистър Кийнсбърг! Има нови вести. Видели са Ласитър и дъщеря ви.
Той скочи като ужилен.
— Вярно ли е това?
— Съвсем сигурно. Отправили са се към границата.
— Къде по-точно?
Лъо Берг се приближи до голямата географска карта, която висеше на стената. Посочи мястото с показалеца си.
— Трябва да са някъде тук. Южно от Бетуинг, това покварено гнездо, в което никой честен човек не влиза, защото там гъмжи от мошеници и главорези.
— Кой донесе тази новина?
— Фил Лонгджон. Един от нашите разузнавачи. Научил го от приятел, на когото може да се разчита.
Кийнсбърг пристъпи към картата и се взря в нея.
— По-нататък, на юг се намира Моралес. — Той посочи с пръст една точка. — А там е Сан Мигел. И там някъде трябва да се намира главната квартира на Манаскуа. Те отиват в тази посока. Ласитър води дъщеря ми при моя смъртен враг. Това би било за него най-големия триумф в живота му! О, боже, как го мразя!