— Но и аз също искам — каза Мария енергично. Продължаваха да яздят. Към обяд забелязаха десетина къщи и навеси.
— Описахме дъга около тях — рече Карло. — Това е търговска база. Наблюдавахме мястото с бинокъл. Тук идва всякаква сбирщина скитници. Решихме, че е по-добре въобще да не се мяркаме там.
— И правилно — каза Ласитър. — Но мисля, че ние двамата трябва да поогледаме малко наоколо, Мария. Какво ще кажеш?
— Там ходиха и бандитите — осведоми ги Карло.
— Вие наблюдавахте ли ги? — попита Ласитър.
— Не, бяхме много далеч. Разбрахме няколко часа по-късно, по следите.
Ласитър отново погледна Мария. Тя още не бе казала дали иска да отиде с него.
— Какво мислиш, Мария?
— Разбира се, че ще отидем — отвърна тя. — На такива места обикновено има какво да се научи.
— Изглежда тук всичко ти е добре познато?
— Опасно е — започна да се вайка Карло. — Там наистина се подвизават само съмнителни типове.
— Ти заеми позиция тук, Карло.
— Добре. Но не обещавам, че ще мога да ви помогна, ако животът ви бъде изложен на опасност.
— До скоро, Карло — прекъсна го Мария и подкара мустанга си.
Ласитър му махна още веднъж окуражаващо и също потегли.
— При първа възможност трябва да сменим конете си — каза Мария. — Вероятно жителите на това селище вече са се усъмнили в нас. Не е ли по-добре да изминем останалата част от пътя пеша?
— Точно това бих искал да разбера — рече Ласитър. — Все ми е едно, че ще ме вземат за някой от пленените ездачи. Възможно е именно затова да кажат истината.
— Въобще не ми мина през ума.
Колкото повече се приближаваха до малкото селище, толкова по-силно се чуваше шума отсреща. Там имаше кръчма, която явно бе част от магазина, представляващ центъра на селото.
Беше една от онези търговски бази, които Ласитър доста добре познаваше. В повечето случаи тук правеха сделките си престъпни типове. Неговите предположения можеха да се окажат верни.
Търговската база беше собственост на Амос Старински — истински бик, тежащ най-малко два и половина центнера. Изглеждаше дебел, но това беше погрешна представа. По месата си имаше дяволски железни мускули.
Беше запазил формата си и след като преди три години изостави работата си на професионален боксьор. Улучил бе подходящ момент да направи своя удар и наистина печелеше порядъчно.
И то не само с честно извоювани награди за победи, но и с всякакви манипулации, които бяха нещо обичайно в боксьорския бранш.
Беше купил тази търговска база преди три години. Предишният собственик бе загубил интерес към нея. Според него, вече не си струвало труда да се занимава повече с това.
Старински виждаше нещата по съвсем друг начин. И смелата му прогноза се оказа вярна.
Тук парите буквално можеха да се ринат с лопата. Само трябваше добре да организираш всичко и да имаш добър нюх.
На това място, близо до границата, се мотаеха всякакви обесници. В повечето случаи джобовете им бяха пълни с пари от бандитските им набези, от които гледаха да се отърват по най-бързия начин.
Който лесно печели парите си, не държи особено на тях. Това бе прастара мъдрост. Когато човек разполага с пари, се отдава на забавления, докато джобовете му се изпразнят.
Затова Амос Старински беше осигурил и момичета. Не бяха първа хубост, но някои от тях имаха доста представителен вид, ако не се взираш прекалено много.
Пък и престъпниците, които идваха тук, не бяха чак толкова придирчиви. Търговията вървеше. Но не и днес.
Денят беше необикновен. За съжаление, не и за Старински, който тъжно гледаше към близкото бъдеще.
Това, което ставаше в кръчмата, хич не му харесваше. Всъщност тук се перчеха четирима мъжаги, като че ли търговската база бе тяхна собственост.
Бяха дошли преди около четири часа. Отвън, в задния двор, който бе точно до кръчмата или обратното, стояха сгушени три млади двойки мексиканци.
Бяха в окаяно състояние. Дрехите висяха на парцали по измършавелите им тела.
Пристигнаха при изгрев слънце от юг. Страх се четеше в очите им.
Помолиха за парче хляб и Амос Старински се смили.
Даде им това, което бе останало от предишния ден. Позволи даже да си притоплят яденето. От големите им очи струеше огромна благодарност.
Дори и момичетата, които работеха тук, се грижеха за будещите съжаление същества. Глезеха ги с всякакви алкохолни напитки.
Старински наблюдаваше всичко това с удоволствие. С поглед на познавач той прецени, че трите млади мексиканки, без съмнение, ще представляват атракция за прерийния бордей и вече тайно пресмяташе комисионната.