— Стреляй, вещице! — извика насреща й. — Но с това няма да можеш да спасиш твоя приятел. Няма ли да е по-добре да се предадеш? Не ти ли е ясно, че в този момент най-малко десет дула се целят в теб?
— Освободи ги! — извика Мария. — Или ти…
Яго Манаскуа отскочи встрани.
Тя стреля, но куршумите й само го одраскаха.
Долу в падината откриха огън.
Мария се хвърли зад най-близкия скален блок и падайки още веднъж стреля по Манаскуа. И този път куршумът мина покрай него.
Но през тези няколко секунди се случиха още много неща.
Сякаш адът се беше разбушувал.
Докато всички гледаха жената и Яго Манаскуа, Ласитър се бе появил зад Мак Ноли. В мига, в който Мария даде първия изстрел, Ласитър се хвърли върху палача и го удари с приклада на уинчестъра си.
Светкавично бързо преряза примката от врата на Масаро и кандидатът на смъртта падна настрани.
Досега никой от бандитите не беше забелязал този инцидент, защото всички стреляха като бесни към мястото, където се бе скрила Мария.
Ласитър бързо изчезна.
Първо искаше да спаси Мария, но не си правеше илюзии, че шансовете му са големи.
О, боже, защо бе действала така прибързано! Сега бе твърде късно за каквото и да било.
Нямаха никакви изгледи за успех срещу тридесетте бандити.
Но тогава се случи нещо, което не влизаше в сметките на Ласитър.
От всички страни на падината се стреляше.
Накрая върху бандитите връхлетя смъртоносна куршумена буря. Те се отбраняваха ожесточено, но срещу заелите добра позиция около падината точни стрелци, едва ли имаха някакъв шанс.
Ласитър забеляза, че Рио притичва към мястото, където се намираше Мария.
Тя отново се появи иззад прикритието си и стреля. Рио спря изведнъж, сякаш се бе блъснал в невидима стена.
Между скалите, зад гърба на Мария, се появи Манаскуа.
— Проклета вещица!
Канеше се да стреля, когато някой изръмжа зад него:
— Погледни насам, Яго!
Дяволът Манаскуа позна гласа.
— Кийнсбърг, ти ли си, кучи сине! — Той рязко се обърна.
Двамата мъже стреляха едновременно, докато в барабаните на пистолетите им не остана нито един куршум. Отново се бяха срещнали — двамата непримирими врагове и изглежда никой от тях не искаше да падне пръв.
Продължаваха да се гледат и след като куршумите свършиха.
После всеки от тях, залитайки, направи по още една крачка — и двамата едновременно се строполиха на земята безжизнени.
Наоколо стана тихо. Ловците на хора бягаха, доколкото все още състоянието им позволяваше да направят това.
Не бяха много тези, които успяха да се измъкнат. Мария коленичи до баща си. Тя отново го нарече така.
— Татко…
— Не плачи, Мария — простена той с последни сили. — Продължавай по пътя, който си избрала. Той е правилен път…
Това бяха последните му думи. Тя погледна към Ласитър.
— Трябва да се погрижа за Масаро — каза тихо. — А с тебе беше хубаво, Ласитър. Никога няма да те забравя!
— И аз теб — отвърна той и се усмихна. — Съвсем сигурно е, че няма да те забравя, Мария…