Попи се опита да не се възгордява. В края на краищата не бе част от групата и не бе участвала в сътворяването на музиката, която звучеше по KNAC. Не тя въртеше палките, флиртуваше с феновете от първия ред или позираше със секси облекло до мотори „Харли Дейвидсън“. „Силвър Булет“ бяха талантливи.
„Но не гениални“, прокрадваше се тих глас в съзнанието й. Истината бе, че само талантът не можеше да гарантира големи продажби. Това бе най-добре известно на „Мот дъ Хупъл“.
Понякога дори не бе нужен никакъв талант. Всички знаеха за случая с „Мили Ванили“. Награда „Грами“, а не бяха изпели нито един тон от „своите“ песни.
Беше необходим добър план. Тя щеше да го съчини.
Видя момичетата да се поздравяват с успеха. Със сигурност не биха го постигнали без нея.
— Ние сме „Силвър Булет!“ — Кейт размаха ръце и направи патентованото си вдигане на юмруци към небето. — Благодарим ви и лека нощ!
Групата бе изпратена с викове и битка за достъп до ръба на огромната фестивална сцена. Попи зорко следеше дали охраната се грижи никое от момичетата да не пострада. Роудитата ги посрещнаха с бутилки вода и бели хавлиени кърпи, с които да попият потта си, преди да се отправят към душовете.
— Попи.
Усети нечия ръка на рамото си. Едва не подскочи.
— За бога, Джоел, стресна ме.
— Бяха страхотни — каза Джоел Стейн. Бе облечен с шикозен костюм и носеше златен часовник, който навярно струваше четири пъти колкото годишната й заплата. — Моите момичета имат фантастични парчета.
„Твоите момичета?“, помисли си Попи, но не го изрече.
— Снимките за „Ролинг Стоун“ са утре — каза тя.
— Зная, разговарях лично с Джан. Ще работят с Ани Лебовиц.
Попи кимна, въпреки че, разбира се, вече знаеше това. Цял месец бе водила преговори.
— Имам няколко вълнуващи идеи за групата — каза Джоел. — Ще проведа съвещание с тях, когато излязат от банята.
Попи го изгледа втренчено.
— Ти ли?
„Силвър Булет“ бяха нейна група. Тя свикваше съвещания.
— Можеш да дойдеш, ако искаш — нехайно каза Джоел.
Попи водеше вътрешна борба, докато край нея цареше хаос.
Роудитата тичаха към сцената, за да свалят техниката на „Силвър Булет“ и да инсталират тази на „Скид Роу“. Стейн й изпращаше недвусмислени сигнали, но не я бе грижа. Най-добре би било да си мълчи. Явно той очакваше именно това.
— „Силвър Булет“ са мое откритие, Джоел. Аз уредих снимките за „Ролинг Стоун“. Аз ги представлявам от година насам и провеждам съвещания с тях.
— Доколкото ми е известно, те са звезди на „Дрийм Мениджмънт“ — погледът му я предупреди да не спори повече. — Свърши чудесна работа, Попи, но момичетата…
„Момичетата, точно така“.
— … стигнаха до етап, на който аз мога да им бъда по-полезен от теб. Готови са да преминат на следващото ниво. Искам да започнеш да мислиш за компанията, може би да избереш друга група, която да поемеш. Какво ще кажеш за „Хайуей“? Трябва им нов тласък и може би ти си най-подходящият човек, който може да им го даде.
„Хайуей“? Скапаните „Хайуей“? Тийн поп групичка, която Джоел бе изфабрикувал като отговор на „Ню Кидс он дъ Блок“? „Хайуей“ бяха преминали с няколко години възрастта за това и залязваха. Петнадесетте им минути слава изтичаха.
Фалшиво му се усмихна.
— Ще си помисля, Джоел.
Попи си тръгна от фестивала рано. Бе толкова ядосана, че ако останеше още малко, щеше да избухне, а ако се скара с Джоел, не би постигнала нищо и само би изглеждала слаба. Не желаеше момичетата да я видят разстроена.
Не бе твърде притеснена. „Силвър Булет“ щяха да останат лоялни към нея и да искат да продължат заедно. Все пак Джоел бе зает с „Грийн Дрегън“ и другите си мултиплатинени гиганти, които бяха по-важни от „Силвър Булет“, и момичетата го знаеха. В краен случай щеше да ги накара да избират между двамата, а клиентът винаги имаше право.
Опита се да си каже, че това е просто бизнес, но бе бясна.
Попи се качи в новото си БМВ и се върна в офиса си. Влезе с гневна походка, затръшна вратата и грабна жълт бележник и химикалка. „Всяка криза е извор на нови възможности“, казваха хората. Много добре. Джоел й предлагаше нещо, с което би трябвало да се задоволи. Но вече не й бе достатъчно.
Искаше по-голямо парче от пая. На обложката на всеки албум да бъде отпечатано нейното име, не само „Дрийм Мениджмънт“, а „Попи Алън от Дрийм Мениджмънт“. По-голям дял от мениджмънта. И никаква намеса от страна на Джоел.
„Може да съм млада — помисли си Попи, — но съм добра. «Силвър Булет» ме обичат. Той не може да ми ги отнеме“.