— Не! — Стейн поклати глава. Само веднъж, но категорично. — Нещо друго, Попи? Бих се радвал да чуя идеите ти за „Хайуей“.
Попи се постара да запази хладнокръвие. Стоеше в офиса на шефа си. Беше типичен за Ел Ей безоблачен ден, с хладен бриз, който смекчаваше силната слънчева светлина. Клоните на палмата отвън до прозореца му тихо шумоляха.
Но в офиса атмосферата изстиваше. Много бързо.
— Искаш да се включиш в играта точно когато моето откритие…
— Откритието на „Дрийм“.
— Аз свърших цялата работа, Джоел. Изведнъж групата ми стига до номер едно, появява се в „Ролинг Стоун“ и когато всички трудности са преодолени — не успя да прикрие нотката на самодоволство в гласа си, — обермениджърът Джоел Стейн идва и обира лаврите? Няма да стане. Не е честно.
— Не е честно — подигравателно я имитира Джоел. — Слушай, хлапе. Дадох ти шанс. Нима се мислиш за новоизлюпена фея, която с магическа пръчка е превърнала тези момичета в звезди? Не би стигнала доникъде без името „Дрийм“ и моя опит. Всички се съгласяваха да разговарят с теб само защото си от „Дрийм“. Моята компания и моята репутация издигнаха групата. Ти използва тези инструменти по най-добрия начин. Искам да го направиш отново с „Хайуей“.
— Да ти кажа ли какво мисля за „Хайуей“? Без мен. Край — сопна се Попи.
— Предаваш ли се?
— Не желая да бъда мениджър на скапани банди. Имам своя група, която сама открих.
— Тази група има договор с мен — Джоел размаха пръст срещу нея. — Или моята воля, или ничия, принцесо.
— Момичетата дори не те познават. Няма да се съгласят.
— Напротив — бе усмихнат до уши. — Изложих пред тях плана си за преминаване от поддържане на това ниво към издигане до следващото. Всички са „за“.
— Глупости! — почти изкрещя Попи.
— Стига, стига, скъпа — Джоел побутна телефона си към нея. — Не се пали излишно. Сама им се обади. Ще видиш.
Тридесет и осма глава
Самолетът леко се разклати, когато колелата се отделиха от пистата.
Попи се настани удобно на седалката си и се опита да се съсредоточи. Пътуваше към Ню Йорк за уикенда. Бе казала на Джоел, че има неотложен семеен въпрос за уреждане, но истината бе, че просто искаше да бъде далеч от Ел Ей. И от всички.
Предателки.
Гласовете им все още звучаха в главата й. Смутените опити на Кейт да бъде любезна.
— Да, Джоел ни каза за новите планове. Струват ни се чудесни. И други групи ще имат късмета да работят с теб, Попи…
— Значи не искате вие да продължите с мен? — попита тя.
— Двама мениджъри са твърде много, и ти, и Джоел, нали разбираш…
Стомахът й се сви на топка. Кейт от самото начало не я харесваше особено. Винаги бе искала да ги поеме Джоел. Попи изведнъж осъзна това.
Просто бе принудена да я приеме.
— И останалите от групата ли са на същото мнение?
— Да — смотолеви Кейт.
— Дори Моли? Искам да се чуя с нея.
— Разбира се. Почакай — Попи усети как вокалистката закри слушалката и размени няколко думи с другите момичета, чиито гласове прозвучаха приглушено. После отново заговори Кейт, все още смутена. — Мм… Моли току-що излезе за малко. Ще ти се обади по-късно…
Попи затвори очи за миг. Когато ги отвори, срещна погледа на Джоел, който сякаш я уверяваше: „Нали ти казах?“
— Не — отвърна тя, — няма нужда, скъпа, радвам се за „Силвър Булет“. Джоел ще ви направи още по-големи звезди.
На лицето на шефа й се появи лека усмивка.
— Това не означава, че никога вече няма да се видим, нали?
— Хм — уклончиво промълви Попи. — Чао.
Затвори и на скулите й се появиха ярки кръгове руменина.
Джоел Стейн се засмя.
— Не го приемай лично, скъпа. Личи си, че все още не си свикнала. Групите не са твои приятели, а клиенти. Първи урок.
— Полезен е — мрачно промърмори Попи.
— Втори урок — Стейн размаха лист хартия. — Два успеха не те превръщат в експерт. Назначих те, за да проявяваш съобразителност и находчивост. Представяш се добре. Ще получиш премия. Но „Дрийм“ е моя компания и аз разпределям пая. Никога не забравяй това — поклати глава. — Не си търся съдружник, но ако продължаваш както досега, може би ще се издигнеш до номер две. И ще бъдеш щедро възнаградена.
— Искам да си взема отпуск — импулсивно каза Попи. — Трябва да уредя някои семейни въпроси…
Бе съчинила правдоподобна история и той я бе приел. „Защо не? — помисли си Попи с огорчение. — Който е постигнал голяма победа, не би загубил нищо, ако подхвърли някоя троха на губещия“.
— Дами и господа, добре дошли на борда на „Континентал Еърлайнс“, полет 41 до „Джей Еф Кей“.