Парите бяха неговият стимул и цел. Бе натрупал състояние, караше „Ролс-Ройс“, носеше костюми, ушити по поръчка, и сваляше шапка на дамите на улицата. Бе истински джентълмен от Юга, реликва от отминала епоха.
Всички го обожаваха. Мъжете го канеха да пият заедно бърбън с лед, а жените мечтаеха да се омъжат или поне да преспят с него. Но Леклерк не бе лесна плячка. Спомняше си за нещастния брак на родителите си и мисълта някой да се намесва в решенията му за „Уайт Гейбълс“ му бе безкрайно неприятна. Освен това търсеше дама. Нито алчна кариеристка, нито някоя, която би преспала с него след едно сваляне на шапка.
Леклерк бе влиятелна фигура в Луизиана. Подпомагаше финансово Историческото общество и лично се бе погрижил за запазването на шестнадесет красиви стари имения от разруха, графити и непосилни данъци, за да бъде съхранено културното наследство. Крачката от местната слава до издигането му до положение на достоен джентълмен в Луизиана не бе голяма. Републиканците се свързаха с него и го направиха своя звезда.
Предстояха избори за сенатор. Възрастният човек, който заемаше поста в момента, излизаше в пенсия. Организираха на Леклерк блестяща кампания.
Искаше този пост. Сенатор. После губернатор. Кой би могъл да знае колко високо ще стигне Хенри Леклерк?
Но скоро при задушевните разговори в задимени клубове с дъбови ламперии бяха започнали да го убеждават, че един сенатор трябва да има съпруга. Красива, женствена, изтънчена и незлоблива жена. Дама с маникюр и бели ръкавици като майка му, която не пуши, не пие и, разбира се, не работи…
Попи се раздвижи в леглото му. Великолепните й едри и стегнати гърди, осеяни със съблазнителни лунички по матовата й кожа, трепнаха. Златната еврейска звезда, която носеше на врата си, заблестя на утринното слънце.
Двадесет и няколко годишно момиче с кариера. При това еврейка. И привърженичка на демократите. Какво си въобразяваше той, по дяволите? Случилото се не означаваше нищо. Просто се бяха позабавлявали в леглото, а това не бе като да й направи предложение.
Но защо този път се чувстваше различно?
Попи отвори невероятните си бледосини очи и срещна погледа му. Хенри Леклерк затаи дъх. Господи, колко бе красива!
— Добро утро — каза той.
— Прекрасно е, нали? — отвърна Попи.
„По дяволите, Хенри! — помисли си Леклерк. — Здравата ще загазиш“.
Тридесет и девета глава
Попи се опасяваше, че е загубила разсъдъка си.
Двадесет и три години бе твърде ранна възраст човек да полудее от обтегнати нерви, но тя вършеше неща, заради които биха могли да я освидетелстват. Бе прекарала цял уикенд в леглото с мъж, когото почти не познаваше, твърде възрастен за нея, при това републиканец. Вместо да бъде доволна, че се бе отървала от него, се чувстваше сякаш някой бе забил шиш за плетене в сърцето й.
Не можеше да мисли за нищо друго, освен кога ще го види отново.
Любов от пръв поглед? Не вярваше в нея. Това, което изпитваше, бе просто физическа страст. Като тийнейджърско увлечение по Аксел Роуз.
Но Хенри Леклерк не й се бе обадил. Откакто се бе завърнала у дома, чакаше. Нетърпеливо. После ядосано. Когато разочарованието й бе достигнало до шокиращо ниво, Попи бе за била надежда.
„Ще го преживея“, твърдо си каза тя.
Безразличието му я караше да се чувства унизена, сякаш бе отказала от нещо ценно, а я бяха измамили. Бе дарил тялото й с нежност, която тя бе взела за любов. Но се бе излъгала. Беше се оказало не по-различно от пиянския секс с басист в мотела. В нея напираше гняв.
Щеше да положи усилия да забрави този чешит.
Но на първо място бе бизнесът.
Попи си бе у дома, в новата къща, която си бе купила, близо до Бевърли Сентър. Беше малка, на спокойна уличка, с окосена зелена трева и уханен тропически храст отпред, и бе изцяло нейна. Имаше голяма спалня с вграден гардероб, баня с вана и модерна кухня и просторен хол. Харесваше й мисионерската архитектура на къщата. Всичко тук бе нейна собственост.
Стоеше в малката ниша до кухнята, която бе обзавела като свой домашен офис. Имаше компютър, факс апарат, ксерокс телефон. Слушалката бе в ръката й и се чуваше сигнал „свободно“.
— Ако искате да се обадите — каза записан глас, — моля, чакайте и наберете отново. Ако…
Попи се вслуша в препоръката.
Оказа се по-трудно, отколкото бе предполагала. Доста по-трудно от развоя, който й се бе струвал логичен, докато обвиваше ръце около стегнатото, мускулесто тяло на конгресмен Леклерк и вдъхваше аромата на афтършейва му, примесен мирис на цигарен дим. Съветът, който той й бе дал в Ню Йорк бе разпалил нещо в нея. Въодушевление, копнеж да започне час по-скоро.