Откри отговора, когато най-малко очакваше.
— Какво ще поръчаш, скъпа?
Здравата бе изгладняла и нетърпеливо погледна сервитьорката. Жената бе от Тексас и наближаваше четиридесетте, но все още имаше тяло на мажоретка и бухнали руси коси.
Попи бе седнала в евтин ресторант до „Мелроуз“, обзаведен в южняшки стил. Сервираха големи пържоли и много чили. Вредна храна, каквато тя обикновено избягваше.
Но бе дошла тук, за да усети атмосферата на Юга. Попи тъгуваше за конгресмена Леклерк. Не й се обаждаше и бе решила да посети това заведение, за да събуди спомените. Нима бе полудяла? Да се храни в тази дупка само за да си припомни миговете, които бе прекарала с един политик с прошарени коси и скъп костюм?
— Ребра на скара — каза тя. — „Джак Даниелс“ с диетична кока-кола.
Показа картата си за самоличност. В Ел Ей проверяваха дори тридесетгодишни.
— Веднага, сладурче — отвърна мажоретката.
Попи изведнъж осъзна колко е гладна. На обяд бе хапнала само нискокалоричен сандвич, който не бе достатъчно гориво за потискащото обикаляне по клубовете на Ел Ей и слушане на бездарни групи и певци. Бургерите и пържолите цвърчаха в кухнята и се носеше апетитен мирис.
Леклерк й липсваше. Разбира се, че нямаше да му се обади.
— Заповядай, скъпа — сервитьорката сложи пред нея огромна чаша „Джак“ с кока-кола. — Порцията ти ще бъде готова след секунда.
Отдалечи се и Попи отпи успокояваща глътка.
— Добър вечер, Лос Анджелис — каза нечий глас.
Попи зяпна от изумление. Господи. На малък подиум в предната част на ресторанта бе сложен микрофон. Бе дошла тук, за да избяга от некадърни групи, а сега трябваше да търпи някакъв кръчмарски музикант. Огледа се за сервитьорката, готова да отмени поръчката си и да се прибере у дома.
Но не видя жената никъде наблизо. Унило наведе глава. Почувства се сломена.
— Тази вечер ще ви изпея две нови парчета — обеща гласът. Беше мъжки и дрезгав, с плътен южняшки тембър, който й се стори секси. — Казвам се Травис Джаксън.
След миг запя…
Песента бе тъжна балада. Гласът му звучеше нежно, прочувствено, вълнуващо, ту като струни на блусарска китара, ту като риданията на Патси Клайн. Попи се огледа, напълно забравила за вечерята и питието. Двойките бяха престанали да се хранят, а в очите на дамите проблясваха сълзи. Всички влюбени се държаха за ръце.
Насочи вниманието си към Травис Джаксън. Носеше овехтели джинси, каубойски ботуши, карирана риза и кърпа на главата. Ризата бе с къси ръкави, под които се виждаха мускулестите му ръце, покрити с татуировки. На тила му се подаваха тъмни коси, а ъгловатата му челюст бе покрита с набола брада. Имаше поглед, който замайваше жените.
Сърцето на Попи се разтуптя.
Загледа се в Травис. Очите им се срещнаха и той й намигна.
Сърцето й щеше да изскочи. Но точно до него бе портфейлът й.
Махна на сервитьорката.
— Откъде е той?
— Сладур е, нали? — жената се наведе към нея. — Но, честно казано, скъпа, трябва да се наредиш на опашка. Имаме клиентки, които идват да хапнат тук само заради него — огледа Попи изпод гримираните си със сини сенки клепачи и забеляза стройната й фигура в елегантна рокля. — Все пак имаш шанс.
Попи написа телефонния си номер на хартийка и й я подаде.
— Държа да поговоря с него — каза тя. — На всяка цена. Нали ще му дадете номера?
— Разбира се, скъпа — каза сервитьорката и ококори очи, щом зърна бакшиша.
Попи остави пари за сметката си, стана и се приближи към него, за да види добре гърдите й. Той продължи да пее с ангелския си глас, но в очите му светна дяволито пламъче.
Изпрати му въздушна целувка и се отправи към вратата. Сервитьорката я сграбчи за ръкава.
— Ще те предупредя нещо, скъпа. Ти си от Калифорния. Трябва да знаеш, че южняците… изглеждат страхотно и са добри певци, но ще разбият сърцето ти.
Попи бе сигурна, че жената знае това от опит.
— Ще внимавам — обеща тя.
Хвърли последен поглед към Травис Джаксън, но мислеше за Хенри Леклерк.
Попи се прибра, изми косите си и внимателно избра какво да облече. Трябваше да издава пари, класа и непринуденост, характерна за хората от звукозаписната индустрия. Спря се на черни джинси, сандали с висок ток, фланелка на „Грийн Дрегън“ и черно кожено яке „Армани“. Сложи неутрален грим, за да изглежда изтънчена, но и млада. Нямаше смисъл да се преструва на такава, каквато не е.
Телефонът звънна в единадесет и тридесет. Попи не хранеше илюзии. Бе привлекателна и знаеше, че той я желае.
— Кой е? — попита тя.
— Знаете кой, госпожице.
„Толкова си секси, по дяволите“, помисли си Попи. Беше безкрайно самоуверен. Държеше се така, сякаш той е трофеят, а тя тази, която го преследва. Нямаше представа колко е вярно това.