— Травис — задъхано каза тя.
Представи си усмивката му.
— Мхм. Как се казваш, сладурче?
— Попи Алън — отвърна тя.
— Името ти подхожда. Знаеш ли защо? Защото си красива като цвете.
„Всемогъщи боже!“, помисли си Попи и усети прилив на адреналин. Бе съвършен. Симпатичен, талантлив, с прекрасни песни и слабост към жените. Ако имаше нещо, което кара хората да купуват албумите на един певец, това бяха креватните му подвизи. Колкото и неделикатно да звучеше, бе самата истина.
Момичетата сънуваха мокри сънища за мъже, които си падат по жените. Славата на лошо момче женкар винаги ги бе привличала. От времето на Ерол Флин и Елвис Пресли.
— Бих искала да се срещнем за по чаша кафе — каза Попи. — Ако имаш време.
— Винаги намирам време за красавици като теб — отвърна Джаксън. — Къде се намираш, сладурано?
— На Трета улица.
— Знаеш ли бара „Гърмящата змия“?
— Да.
„Гърмящата змия“ бе евтин, но уютен малък бар с южняшки интериор. Попи бе впечатлена. Навярно симпатягата имаше свое романтично кътче във всеки квартал.
— Ще се видим там след двадесет минути, скъпа.
— Нямам търпение — искрено отвърна Попи.
Когато влезе в бара, той вече бе там, с чаша бира в ръка. Изглеждаше невероятно мъжествен. Калифорнийските хубавици го зяпаха, шушукаха си или се кикотеха на групички.
Травис стана и докосна периферията на каубойската си шапка. С крайчеца на окото си Попи забеляза, че момичетата затаяват дъх.
— Джак — обърна се той към бармана, — нали ще се намери маса за нас?
— Разбира се, приятел — отвърна мъжът и ги поведе към едно сепаре в дъното, приятно и уединено.
— Редовен клиент ли си? — попита Попи.
— Всички тук ме познават — призна Травис със зашеметяваща усмивка. — Радвам се, че дойде. Ти си привлекателна млада дама. Със сигурност знаеш това.
Попи отвърна на усмивката му.
— Казвали са ми го. А ти имаш солиден контингент от обожателки.
Изплези се на тайфа дългокоси блондинки, които седяха на съседна маса и съблазнително примигваха срещу Травис. Бързо извърнаха глави.
Той се засмя.
— Страхотно. Ревнива ли си, малката?
— Всъщност не — отвърна Попи. Пое си дълбоко дъх. Навярно бе с около шест години по-млада от него. — Имам предложение за теб, което не е свързано със секс.
— Много съм разочарован — каза Травис.
— Интересувам се от музиката ти. Настоявам да ме изслушаш. Казвам се Попи Алън и искам да стана твой мениджър.
За секунда втренчи поглед в нея, а после избухна в смях.
— Ти ли, сладурче? Изглеждаш толкова млада, че едва ли биха ти донесли бира, без да дадеш целувка на сервитьора.
Попи бързо кимна.
— Ще ме изслушаш ли? Ако не си съгласен, ще платя сметката и ще те откарам до фенклуба ти.
Този път усмивката му бе само израз на учтивост. Очевидно бе, че не желае да продължават разговора. Затова Попи побърза да продължи.
— Аз открих „Силвър Булет“. Чувал ли си за тях?
— Рок групата?
— Точно така. Аз ги свързах с Джоел Стейн от „Дрийм Мениджмънт“. После бях помощник-счетоводител на турне на „Грийн Дрегън“ и попречих на един мошеник да напълни гушата си за сметка на бандата — отвори портфейла си, извади ламинираните карти и му ги подаде. — Когато се върнах, ми повериха „Силвър Булет“. Момичетата нямаха дори емблема, нищо. Уредих им договор за запис, сама организирах прослушване, промених имиджа им и се погрижих за всичко на сцената. Миналия месец достигнаха до номер едно и се появиха в „Ролинг Стоун“. Тогава Джоел Стейн, шефът ми в „Дрийм“, заяви, че ги поема лично.
— И какво направи ти? — попита Джаксън.
— Напуснах — решително отвърна Попи. — Основах своя фирма и искам да работя с теб.
— Не знам — промърмори Травис. — Аз не съм рок певец.
— Няма значение. Имаш добри песни. Имаш глас. Държиш се страхотно на сцената и си невероятно секси.
Усмивката му издаде тъга.
— Жалко, че хората от звукозаписните компании не мислят като теб.
— Ще започнат — увери го Попи. — Ако ми дадеш възможност. Слушай, ще бъда откровена. „Дрийм“ е голяма компания и всеки би искал да разговаря с техен представител. А аз съм просто човек. Но хората ме познават. Мога да ги убедя да те чуят. Подпиши шестмесечен договор с мен. После… — сви рамене. — … ако искаш да се разделим, прав ти път.
Травис замислено отпи глътка бира.
— Да ви донеса ли нещо? — предложи сервитьорката с усмивка.
— „Джак“ с диетична кола — отвърна Попи. Може би най-сетне щеше да допие едно питие тази вечер.