— Навярно се чувстваш по-спокоен на кон.
Изражението му стана по-ведро.
— Транспорт, който и бог е използвал, госпожице.
— Наистина си селско момче.
— А това е големият град — каза Травис с презрение. — Изглежда толкова сив и мръсен. Тук няма големи музикални компании…
— Именно в това е смисълът — обясни Попи.
Той повдигна вежди.
— Е, парите са твои, скъпа. Дано не ги похарчиш напразно.
Попи се замисли колко ще й струват два двупосочни билета до Чикаго и четири нощувки в хотел, в отделни стаи. И тя се надяваше да не се окаже напразно.
Попи уреди прослушване в „Зейдърс“. Клубът се намираше в центъра и в него се свиреше главно рок. Метълите го харесваха и всеки сантиметър от стените бе покрит с графити. Изявяваха се пънк рок, хардрок и траш метъл групи.
Отегчени търсачи на таланти го посещаваха всяка вечер с надеждата да открият нещо, с което да оправдаят ниските си заплати. Обикновено не изтърпяваха дори една песен. За няколко минути се убеждаваха, че за пореден път на сцената са се качили бездарници. В Чикаго бе още по-трудно да се намерят талантливи музиканти, отколкото в Ел Ей или Ню Йорк.
Попи искаше да забележат Травис така, както го бе открила тя. Неочаквана находка в неочаквана обстановка.
Позвъни на всички агенти в града.
— Здравейте, обажда се Попи Алън от Ел Ей. Мисля, че се срещнахме преди година на „Монстърс ъв Рок“, когато работех със „Силвър Булет“. Не? Тогава може би е било на турнето на „Грийн Дрегън“? Както и да е, имам нещо за вас. Довечера и утре вечер в „Зейдърс“. Ограничена публика.
Заинтригуваните представители на компании винаги питаха: „За какво става въпрос?“ Попи загадъчно отговаряше: За нещо различно. Ще дойдат хора от „Уорнър“, Си Би Ес, Ар Си Ей, „Атлантик“. Да включа ли и вас в списъка?
„Разбира се“ — отговаряха те.
Беше малка невинна лъжа, нещо съвсем обичайно за този бизнес. В Ню Йорк или Ел Ей може би нямаше да се хванат, но в Чикаго нямаха по-важни ангажименти.
Травис свиреше седнал, с китара с адаптер. Нямаше пиротехника, както за „Силвър Булет“. Попи знаеше, че за него подобни ефекти биха били излишни.
Преди края на изявата вече стискаше куп визитни картички.
Втората вечер имаше повече публика. Присъстваха същите търсачи на таланти, но и шефовете им, долетели от Ню Йорк. Попи бе широко усмихната. Старият принцип „мухи на мед“. Видели един от друг, важните клечки се надпреварваха да предлагат услугите си.
Уреди на Травис Джаксън договор за три албума с „Музика рекърдс“, който бе подписан в дванадесет часа на третата вечер в Чикаго. На връщане пътуваха в първа класа.
Травис Джаксън се превръщаше в звезда и тя го убеди, че веднага трябва да започне да се държи както подобава.
Конгресменът Хенри Леклерк седеше на масата и се опитваше да се съсредоточи. Съобщиха му добри новини. Статистиката сочеше, че рейтингът му нараства, а този на опонентката му се срива.
— С шестнадесет пункта нагоре от август насам, Хенри.
— Критиките за възгледите ни за отбраната никога не издържат. Тя дори заяви, че военнослужещите получават твърде високо възнаграждение.
— Мисля, че сме в доста по-добра позиция. Екипът й все по-трудно намира средства за кампанията. Получили са само едно голямо дарение от „Текс Ойл“ и сигурно са отчаяни.
— Аха — разсеяно каза Леклерк.
Вечеряше с „Тримата Студжис“, както шеговито ги наричаше. Кийт Флин, Джейкъб Харви е Тим Грийнууд. Те се занимаваха с проучванията и цифрите тя се грижеха за „образа в медиите“.
Очевидно кампанията му за Сената имаше добро начало. Но Леклерк не се интересуваше от това. Мислеше за Попи Алън. Не бе престанал да мисли за нея от шест месеца. Не разбираше.
Беше страхотна. Неотразима. Но какво от това? Много жени бяха добри в леглото. Хенри бе на мнение, че няма лоши партньорки, а само мъже, които не умеят да разпалват желание у любовниците си. Всяка жена бе способна да изпита животинска страст и да стене и драска, стига да попадне на подходящ мъж.
Бе самоуверен до степен на арогантност и имаше основания.
Леклерк обичаше жените. Дори нямаше предпочитания към определен тип. Харесваше и ниски, закръглени момичета, и слаби, аристократични върлини. Ако бяха и остроумни и страстни, бяха тъкмо за него. Бе излизал дори с невзрачни госпожици, защото често те се оказваха най-страстни между чаршафите, стенеха, притискаха и драскаха.
Най-доволен се чувстваше с жени, които го ненавиждат. Сред тях имаше и политическа съперница. Беше я прелъстил и довел до див екстаз, часове наред бе подвластна на ласките му. Леклерк обичаше да възбужда жените. Повечето мъже не си падаха по дългата любовна игра, а после се питаха защо момичетата им лежат отпуснати като пудинг с тапиока. Той галеше, целуваше, разпалваше неудържима страст с езика и ръцете си.