Усещаше хлад. О, да, дори не бе успяла да се пъхне под завивките. Лежеше гола. Това означаваше, че не е могла нито да изтрие грима си, нито да измие зъбите си. Изтича до банята да провери как изглежда. За щастие не бе твърде зле. Бързо напълни ваната и почисти лицето си от размазания грим.
След като се изми, изсуши косите си и сложи нов грим, Дейзи разопакова багажа си. Облече елегантна бяла рокля на цветя, която стоеше чудесно с колан от крокодилска кожа и бели обувки. Беше свеж и секси тоалет. Усука косите си на френска прическа, сложи червило и руж и очерта очите си с молив, за да не изглеждат притворени. „Не е зле — каза си тя. — Полъх от шестдесетте“.
Дали бе достатъчно красива за Магнус Сорен? Разбира се. Извади визитката от кадифената си чанта.
Под името Магнус А. Сорен имаше надпис: Президент и главен изпълнителен директор на „Сорен Ентърпрайсиз“.
Беше едва седем сутринта, но в Англия вече бе обяд. Дейзи набра номера на Тед Елиът.
— Само за да си почина, Тед. Не, не изоставам с книгата. Кажи ми нещо, чувал ли си за фирма, наречена „Сорен“? — изслуша отговора му. — Добре. Просто любопитство. Ще поговорим, когато се върна.
Интересно. Явно Магнус Сорен бе постигнал всичко сам. Бе започнал с малка издателска къща в Стокхолм, а след това бе закупил рекламна агенция и империята му се бе разраснала. Смятаха го за преуспял млад предприемач, само на тридесет и седем години.
Бе понечила да попита дали е женен, но бе премълчала въпроса. Нямаше намерение да скача в леглото с първия срещнат. Единственият мъж за нея бе Едуард, а не Магнус Сорен. „От твърде висока класа е“, помисли си Дейзи.
Все пак не би било зле да има приятел… при това богат и влиятелен. Мъж, който да й бъде прикритие, докато търси начин да раздели Уина и истинския си любим.
Потупа с палец по визитката и взе решение да се обади. Наближаваше обяд, а бе гладна.
— „Сорен Ентърпрайсиз“ — каза женски глас с професионална учтивост.
— Бихте ли ме свързали с Магнус Сорен, ако обичате?
— Кой го търси? Ще видя какво мога да направя — уклончиво отвърна жената.
— Обажда се Дейзи Маркъм.
— Госпожице Маркъм — припряно заговори тя. — Разбира се, почакайте само момент.
Дейзи бе поласкана. Явно Магнус бе наредил, ако позвъни, да я свържат незабавно.
— Дейзи — каза Магнус. — Добре ли спа?
— Чудесно.
— Радвам се да го чуя. Да се срещнем в единадесет в „Бо Арт“, а?
— Добре — каза Дейзи.
— Идеално, до тогава! — каза Магнус и затвори.
Дейзи заби старателно лакираните си нокти в дланта си. Дали това не бе лудост? Дълбоко в себе си знаеше, че все още е влюбена в Едуард Пауърс.
Погледна стройното си тяло със съблазнителни извивки и красив тоалет и си спомни за онази вечер, в която дебелата Дейзи, която никой не харесваше, бе слязла с тромава походка от автобуса и момчетата й бяха дали оценка по десетобалната система. По дланите й изби пот само при мисълта за това. Кой я бе поканил на танц тогава? Кой я бе спасил? Едуард.
Сигурна бе, че той е съдбата й. Мъжът, който бе намерил в нея нещо привлекателно, когато бе дебело, грозно пате.
Понякога Дейзи се чувстваше като измамница. Бе свикнала да бъде отхвърлена, това бе в кръвта й. Писането я бе избавило, но не и от прокрадващото се чувство на неудобство. Нищо чудно, че отново се бе обърната към Едуард в Оксфорд, където никой друг не би й се притекъл на помощ. Със сигурност тогава я бе обичал. Но сега бе женен за друга.
Трябваше поне да опита да се отърси от тази обсебеност от него. Магнус Сорен бе динамичен в привлекателен. Може би трябваше да се възползва от шанса си. Не желаеше да си казва: „Съмнявам се, че ще се получи“.
Ресторантът „Бо Арг“ бе малко бижу на Ъндър Ийст Сайд, с градина и маси от ковано желязо. Когато пристигна Магнус я чакаше.
— На дневна светлина си също толкова красива — каза той, изправи се и я целуна по бузата. — Забележително.
Дейзи му се усмихна. И тя си бе помислила същото за него. Наистина бе невероятно чаровен. Очите му бяха тъмнозелени на кафяви петънца, а русите му коси контрастираха с широки рамене, мощен гръден кош и строги черти. За разлика от много американци, не носеше някакви аксесоари. Нямаше игла на вратовръзката нито пръстен с голям камък. На ръката му нямаше и венчална халка.
— Е, какво би препоръчал?
— Всичко — Магнус поиска меню. — Предлагат чудесна здравословна храна, ако си падаш по такава. Плодови салати, омлети от белтъци е ароматни подправки.
— Предполагам, че би трябвало да се храня здравословно — каза тя.