— Говори ми на „ти“. Няма лизинг.
— Ще плащаме наем месец за месец?
— Не, няма лизинг, защото собственикът съм аз. Купих сградата за шестдесет хилядарки.
— Уау!
Попи погледна помощничката си, която буквално бе прехапала език, за да не изрече нещо необмислено.
— Внимавай какво говориш пред хората от звукозаписните компании, не пред мен. Какво искаше да кажеш?
— Че сте платили петдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и девет долара повече, отколкото струва.
Попи се засмя.
— Слушай, урок номер едно: първото правило в бизнеса е разходите да бъдат минимални. Наемай само необходим персонал и не харчи излишно. Особено за офиса. Притежавам сградата, така че няма да плащаме наем, а само вноските за данък. Ще превърнем това място в най-разкошния бизнес център в Ел Ей — сграбчи Дани за закръглените рамене и посочи към прозорците. — Когато ги почистим, ще бъде невероятно светло. Просторно е, с предостатъчно контакти, а ето там има баня с душ и всичко останало. Ще купим лампи, дивани и бюра от разпродажба… ще видиш, ще стане страхотно.
— Но ние сме само две — възрази Дани.
— Засега — намигна й Попи. — Почакай. Това хале ще изглежда огромно.
Дани й повярва.
— Ето — Попи й подаде телефона. — Първата ти задача е да повикаш почистваща фирма. Тук вони ужасно.
Бяха им необходими две седмици, за да приведат офиса на „Опиум Мениджмънт“ в желания вид. Но когато приключиха, всичко бе великолепно. Цялата сграда бе боядисана в тъмночервено, а на черната врата бе нарисуван огромен мак с тъмни тичинки в средата. Подът бе пометен, дезинфекциран и застлан с евтин и практичен балатум, шоколадовокафяв на цвят, който бе в добро съчетание със светлобежовите мебели. Попи вложи около петнадесет хиляди в обновяването на сградата и комисионите от първото турне на Травис се стопиха, но какво от това? Намери евтини стъклени паравани, телефони, два факс апарата, компютри и всичко необходимо. Бежовите дивани с тъмнокафяви покривки и модерният бокс допълниха интериора.
Дани бе възхитена.
— Прилича на апартамент от „Реалният свят“. Но е твърде голям.
Попи й намигна.
— Не. Вече дадох половината площ под наем на независима продуцентска компания и моден дизайнер. Ще създадем добра репутация на центъра „Опиум Билдинг“. Както и на компанията.
Дани едва не изсумтя. „Опиум Билдинг“! Попи Алън бе егоманиачка.
Но едно гласче дълбоко в нея я увери, че не е така. Попи бе гений. Вече се радваше, че бе получила тази работа.
Първият месец на Дани в „Опиум Мениджмънт“ бе вълнуващ. Енергията на Попи бе заразителна. Работеше упорито и с много страст. Уморително бе дори човек да я гледа.
Попи не жалеше телефоните. Списъците, които връчваше на Дани всеки ден, бяха дълги колкото тези на президента Буш. В тях имаше имена на звукозаписни компании, спонсори, журналисти, радиостанции, телевизии, MTV, Нешвил и кой ли не. Обаждаха се и съпруги, любовници и груупита.
— Големи развратници са, а?
— Помни, че личният живот на звездите ни не ни засяга. Моралът им си е тяхна работа — Попи поклати глава. — Просто предавай съобщенията. Слушай, Дани. Аз съм жена, а те са… мъже. Последното, което биха искали, е да им развалям купоните.
Дани напълно я разбра. Травис, „Матрикс“ и „Рекинг Бол“ получаваха своето.
Закачиха платинения албум на Травис на почетно място в офиса на Попи. До края на месеца имаше още три, златният албум на „Матрикс“ също стана платинен и Попи закачи първия сребърен диск на „Рекинг Бол“ над извитото бюро на Дани.
— Трябва да бъде в твоя офис — каза Дани.
Попи поклати глава.
— И ти имаш заслуга.
Грабна броя на „Билборд“, който стоеше до телефона на помощничката й, отвори на „Хот 200“ и взе химикалка.
— Какво точно търсиш? — попита Дани.
— Цели — каза Попи. — Цели.
Четиридесет и шеста глава
— Някакви съобщения?
Попи стоеше пред рецепцията на „Фор Сийзънс“ в Ню Орлийнс и се олюляваше като върбова фиданка под напора на силен вятър. Виеше й се свят от изтощение.
Бе предпоследната спирка от турнето на Травис Джаксън. Билетите за всички концерти бързо се бяха изчерпали. Попи бе принудена да се справя с повече пречки, отколкото е срещнал Наполеон при нашествието си в Русия през зимата. Тур мениджърката, която се бе провалила и бе уволнена, заплашваше, че ще заведе дело за полова дискриминация. Две сладурани, известни със „слабия ластик на бикините си“, както се изразяваха дългокосите англичани, претендираха за признаване на бащинство, а няколко спонсори, изглежда, я смятаха за млада и наивна и се бяха опитали да я изиграят. Хищници от утвърдени агенции сваляха звезди на нейните протежета, а веднъж местни роудита я бяха взели за поредното груупи и бяха поискали да обслужи първо тях, за да я пуснат при музикантите. Естествено, бяха уволнени, но Попи чувстваше, че силите я напускат.