Слава богу, Травис бе лоялен. Питаше се дали нейното присъствие е изкушило „Савана“, трите русокоси сестри, които бе повикала за загряваща група. Техен мениджър бе баща им, който бе ужасно некомпетентен. Попи искаше да ги привлече и бе на път да успее. Предполагаше, че преди да стигнат до Далас, ще попитат дали при нея има място за още една група.
Далас. Господи! Денят й отново щеше да започне в шест сутринта. Понякога й се струваше, че няма смисъл да си ляга. Но точно сега очите й се затваряха.
— Да, госпожице.
Попи протегна ръка. „Дано някой друг не е загазил“.
Подадоха й бележка, на която пишеше: „Ако проявяваш интерес, намирам се в стая 201. Шоуто беше страхотно. Х. Л.“.
Изведнъж умът й се проясни, сякаш някой разсея умората с магическа пръчка. Грабна ключа си и се отправи към асансьорите.
Хенри Леклерк. „Полъх от миналото“, помисли си Попи, изминала повече от година от онзи уикенд в Ню Йорк…
Повече от година. По дяволите. Оттогава не бе правила секс. Бе толкова заета, че нямаше миг свободно време и дори мислеше за това.
„Не е вярно — каза тих, коварен глас в съзнанието й. — Често мислиш за секс, но желаеш Хенри, а си твърде горда, за да се обадиш“.
А сега той се бе появил. Уважаваният джентълмен от Луизиана бе решил да я навести, докато е в родния му щат.
Попи натисна бутона за втория етаж. Когато вратите се отвориха, тя се поколеба и ги остави отново да се затворят пред нея. Обзета от огорчение, натисна осем.
Стаята й бе малка и скучна. Естествено, Травис бе настанен в луксозен апартамент. Едно от нещата, които бе научила майсторите, бе, че звездите забелязват всичко, което прави мениджърът, и ако си позволява джакузи или хайвер от рум сървис за тяхна сметка, не им е никак приятно.
Леглото й бе двойно, банята й харесваше, а през прозореца се виждаше стената на съседната сграда. Имаше панер с плодове, все пак хотелът бе „фор Сийзънс“. Откри в стаята с голям букет рози. На картичката бе написано само „Хенри“.
Изхвърли ги и влезе под душа.
Струите обляха тялото й и най-сетне се почувства чиста. До най-добрият дезодорант и най-скъпият парфюм не можеха отстранят миризмата на пот, бира и цигари от прилепналите джинси и черните й тениски. Ползваше ментов гел, който създаваше усещане за свежест, а косите си измиваше с приготвен по поръчка шампоан и балсам „Видал Сасонс“.
Днес ритуалът премина неусетно. Умореният й ум работеше трескаво. Желаеше го толкова силно, че й се струваше, че ще припадне.
Но се бе появил изведнъж, след като толкова време нито се бе обадил, нито й бе писал. За още една мимолетна среща. От година насам се мъчеше да го забрави, а ето го сега, с нагла бележка в коя стая се намира и букет скапани рози. Сякаш се надяваше, че така всичко ще се уреди.
„Няма да му се обадя — реши Попи. — Няма. Няма!“
Изведнъж отново я налегна умора, по-силна от преди. Кариерата й процъфтяваше и бе доволна, но интимният й живот, един рок музикант, който я бе зарязал след кратка среща в евтин мотел, един скучен изпълнителен директор на звукозаписно студио и още две връзки, които не бяха продължили и месец. А сега Хенри. Беше си въобразила, че помежду им съществува духовна връзка, но той дори не си бе направил труда да й позвъни.
Попи страдаше заради него, но ако му се обадеше, би се принизила до нивото на момичетата, които пърхаха около Травис и се тълпяха до бек стейдж входа. Съществуваше двоен стандарт: Травис и музикантите му спяха с всичко, което се движи, и в това нямаше нищо необичайно. Дори роудитата изваждаха късмет. Но тя знаеше какво мислят за тези момичета.
„Мръсници. Повлекани“. Все пак нямаха нищо против да се позабавляват с тях час-два.
Дали мнението на Леклерк за нея бе такова? Наивна млада жена, която си пада по образовани по-възрастни господа? Кукличка от Ел Ей, впечатлена от неговата изтънченост и южняшки чар? Може би се надяваше, че ще се почувства поласкана, че я е потърсил, или поне, че ще се сети кой е.
Как би могла да забрави?
Все още настръхваше при спомена за всяка секунда. Зърната й се втвърдяваха и усещаше тръпка между бедрата. С копнеж погледна към телефона. После се сгуши в леглото и заспа.
Неприятното пиукане на телефона я накара да подскочи и след две секунди да бъде накрак. На турне човек свикваше да реагира на телефонен звън мигновено, като кучето на Павлов. Попи бързо се облече и събра багажа си в малкия си сак. За двадесет минути бе успяла да свърши всичко, дори да вземе душ.