Попи със задоволство забеляза, че не се старае да се впише в обстановката. Бе облечен с безупречно ушит тъмносив костюм, с копчета за ръкавели „Роял Аскът“ и стоманен „Ролекс“. Около него цареше упадък. Басистът разкъсваше сутиените на няколко страстни груупита, а момичетата пищяха и се кикотеха, сякаш не забелязваха, че е влязъл някой.
— Какво правиш тук? — попита тя.
— Търся те — откровено каза той. — Тъпанчетата ми не биха издържали отново онази врява, която кънтеше от мощните усилватели на „Дикси“.
— Няма какво да си кажем — промърмори Попи.
— Не е така — възрази той с чаровна усмивка. — Да вечеряме заедно.
Попи се поколеба и хвърли поглед към своята звезда, която протягаше ръце към още няколко полуголи момичета.
— Не е ли редно да се разкараш от терена в такъв момент? — мрачно попита Леклерк.
Попи неволно се усмихна.
— Може би — съгласи се тя.
Една от майките се втурна към тях, бягайки от Роуди, който размахваше бутилка бира зад нея, блъсна се в Леклерк и неволно притисна леко увисналите си гърди в костюма му.
Хенри учтиво се отдръпна крачка назад.
— Извинявайте, госпожице — каза той.
Попи не се сдържа и тихо се засмя.
— Добре, печелиш. Да се махнем оттук.
Лимузината на Леклерк го очакваше.
— Служебна ли е?
— Сигурно се шегуваш, сладурче. Нима мислиш, че бих искал цял Вашингтон да разбере, че преследвам Травис Джаксън на турнето му?
— Пази боже, биха те взели за откачен фен.
Спряха пред луксозен ресторант на Екс Стрийт. Нямаше тераса, а името бе гравирано на месингова табела, вградена във фасадата на красивата стара къща. Отпред стоеше портиер с фрак, който свали шапка на Попи, когато й отвори вратата.
— Откъде знаеш, че тук ще ми хареса? Дори не си ме попитал каква храна предпочитам. Обикновено на подобни места се изисква официално облекло — просъска Попи.
— Има храна за всеки вкус, а относно облеклото, правилата не важат за моите гости — хладно отвърна Леклерк.
Приближи се оберкелнерът с черна вратовръзка и изискани маниери.
— Добър вечер, господин конгресмен, добър вечер, госпожо. Можете да оставите якето си на гардероба — изведнъж отнякъде изникна гардеробиер, който й помогна да свали черното кожено яке на „Слейър“ така внимателно, сякаш бе самурено палто. — Същата маса, както обикновено ли, господин конгресмен?
Хенри поклати глава.
— На някое по-тихо място, Анри.
— Разбира се, сър.
Отведе ги до сепаре в най-отдалечения ъгъл, под сенник от бледожълта коприна със златисти нишки. Имаше кристална ваза с жълти рози и бели лилии, сребърни прибори и позлатени свещници.
— Избери си място — каза Хенри.
— Извинете, господин конгресмен.
Появи се друг сервитьор с бутилка шампанско и купа с лед.
— Ти ли го поръча? — попита Попи.
— Подарък от заведението, госпожице.
Хвърли поглед към Леклерк. Беше доста скъп подарък, дори за ресторант от такава класа. Попи бе любопитна докъде се простира влиянието му.
— Какво ще поръчате? Предлагаме чудесен „Шатобриан“. Всичко тук е вкусно.
— Суфле със сирене — избра тя. — Вегетарианка съм.
Усмивката на Хенри я вбеси.
— Откога?
— От миналата седмица — предизвикателно каза Попи.
— За мен „Шатобриан“, не твърде препечен.
— Много добре, сър.
Сервитьорът безшумно се оттегли.
— Имаш куче, нали?
Попи кимна.
— Ако си като онези холивудски откачалки, които измъчват домашните си любимци с вегетарианска храна, ще се обадя на организацията за правата на животните.
— Храня го с „Пурина“ — каза Попи. — Онези консерви вонят, а и са направени от заразено конско месо.
— Разумно — Леклерк умело отвори шампанското и напълни високата й кристална чаша. — Тук персоналът проявява тактичност и никой няма да ни безпокои. Не мога да говоря спокойно, когато зад гърба ми стои някакъв тип с черен костюм и чака да долее чашата ми.
— Предполагам, че другите жени, които водиш тук, са доволни — язвително отбеляза Попи.
— Да, госпожице — невъзмутимо потвърди той. — Определено.
— Не ми се обади нито веднъж — хладно просъска тя. — А сега изведнъж на вашингтонския играч му хрумва да изпрати бележка и букет цветя и си въобразява, че така ще уреди всичко. Нима мислиш, че с една скъпа вечеря ще успееш отново да вкараш малката глупачка в леглото си? Излязох с теб, за да не стане скандал. Бъди сигурен, че никога вече няма да спим заедно.
Усмихна му се и отпи глътка шампанско, леденостудено, като израза на бледосините й очи. В главата й нахлу адреналин. Искаше да убеди този самонадеян негодник, че не ще успее отново да я омае.