Наивността, която бе част от изтънчения му, съвършено подреден малък свят, я изпълваше със злорадство. Събуждаше бунтарския й дух. Щеше да даде на уважавания джентълмен от Юга добър урок.
— Жалко, че си решила така — спокойно отбеляза Леклерк. Попи се опита да не обръща внимание на красивите му строги черти, посребрелите му коси и хипнотизиращи очи под тъмни мигли. — Защото, доколкото си спомням, между нас имаше нещо специално.
Тези думи я накараха да затаи дъх.
— Значи ме смяташ за по-специална от другите си завоевания? — злобно подхвърли тя.
— Да — погледна я право в очите. — Бих те нарекъл неотразима. Ако си очаквала да чуеш, че всичко, което преживяхме заедно, не е било по-вълнуващо за мен от броенето на бюлетини, ще те разочаровам. Но не за това съм тук.
— Явно не е означавало нищо. След случилото се в Ню Йорк телефонът ми не подпуши.
— Защото смятах, че връзката ни няма бъдеще — Леклерк размаха ръката си, този път загрубяла и с неоформени нокти. — Ти си буйна, войнствена и опасна и си толкова млада, че би могла да ми бъдеш дъщеря.
— Но съм достатъчно зряла, за да вземам решения.
Той кимна в знак на съгласие.
— Ти си огън и плам. Знаеш ли с какви жени се срещам обикновено? Красиви, изтънчени и страхотни в леглото.
— Да, благодаря, това е фантастично, но…
— Но… — продължи той, без да обърне внимание на репликата й — … всичките до една са… скучни. Правят каквото им кажа. Не желаят да работят. Нямат мечти, освен може би за пръстен с огромен диамант, който да носят до края на живота си, и да бъдат част от вашингтонския елит. Мога да завъртя главата на такова момиче за три секунди — бавно плъзна поглед по тялото на Попи и зърната на гърдите й изтръпнаха под черната тениска. — Не е никак забавно.
— Аз не съм кукла за забавление — сопна се тя. — Не си толкова ценен трофей, за колкото се мислиш, господин Леклерк. Не се интересувам от теб.
— Но съм те впечатлил толкова, че да се вслушаш в съвета ми — повдигна кристалната си чаша към нея. — Следих кариерата ти.
— Но не се обади.
— Защото нямаше смисъл. Ти си млада и пълна с енергия. Същество от друг свят. Не си подходяща за моя съпруга. Имаш либералнодемократични възгледи и си против всичко, което отстоявам. Не се интересуваш от политика, а аз никак не си падам по какофонията, която лансира твоята индустрия, за да трови живота на невинните американски граждани. Както казах, би било пълна лудост ние с теб да имаме сериозна връзка. Затова реших да те забравя.
— Тогава защо си тук? — полюбопитства Попи.
— Не можах. Това е. Опитах се да те забравя, но ти все се връщаше в мислите ми.
Сърцето й биеше учестено.
— Сигурно си имал други връзки…
— Безброй — безсрамно призна Леклерк. — Но не помогнаха, защото си представях теб.
— Тогава какво предлагаш? — попита тя.
— Да бъдем заедно — прикова поглед в очите й и дълго се взира в тях. — Наистина няма смисъл да упорстваш, Попи.
Понечи да възрази, но гласът й затрепери.
— Искаш да кажеш, че вярваш в предопределението? — промълви тя с ирония.
— Искам да кажа, че възнамерявам да взема съдбата си в свои ръце.
Четиридесет и осма глава
Отначало пазеха връзката си в тайна. Попи летеше из цялата страна. Не бе толкова трудно да отскача до Вашингтон, Ню Йорк или Ню Орлийнс. Леклерк набираше средства за кампанията си по Западното крайбрежие. Хората от екипа му бяха доволни, че привлича все повече богати симпатизанти в Ел Ей, Ригън Репъбликън и Сан Франциско. Дори демократите плащаха, за да присъстват на срещите с него. Бе обаятелен и изглеждаше добре на телевизионния екран. Беше звезда.
Попи изпитваше мъчителен копнеж. Бе вълнуващо, опияняващо, но толкова изнервящо, че й се струваше, че ще полудее. Опитните ласки на Леклерк я наелектризираха, а когато бе надвесен над нея, я обземаше такава страст, че забравяше за всичко на света, освен силните му ръце, чаровната му усмивка и безмилостното му проникване в тялото й.
Изживяваше безгранична наслада.
Но срещите им бяха твърде кратки.
Той се измъкваше и се качваше в стаята си с асансьора за багаж, за да избегне любопитните журналисти, или хващаше такси до някое летище. Свързваха се по телефона с пароли. Понякога Попи се чувстваше като героиня от шпионски роман.
Не бе достатъчно. Всяка страстна нощ, еротичен разговор по телефона или букет екзотични цветя с анонимна картичка още повече разпалваха желанието й. Понякога копнееше за него толкова силно, че започваше да й липсва още преди телата им да се разделят.
Струваше й се, че е оставила управлението на фирмата си на автопилот. Бизнесът се разрастваше, назначаваше все повече хора, даваше на Дани нови правомощия и полагаше усилия да се съсредоточи, но не можеше и това я безпокоеше. Не бе в състояние да мисли за друго, освен за Леклерк и това, което означаваше той за нея.