— Хенри! — прозвуча като отчаян хленч. — Това момиче е мениджър на хевиметъл банди и до вчера е ходила с пелени!
— Сама е спечелила милиони. Нали Републиканската партия отстоява интересите на хора като нея? Що се отнася до възрастта й, дамата е пълнолетна. Нищо друго не би трябвало да ви интересува.
Тогава Попи се бе затворила в банята. Не искаше съветниците му да я видят разплакана.
Тази вечер щеше да бъде тежко изпитание. Цял ден бе избирала тоалет. Беше се спряла на дълга бледосива рокля „Армани“, шифонов шал, огърлица и обици със сребристи перли. Черните й коси бяха усукани на френска прическа, парфюмът й бе „Шанел“, а обувките „Диор“. Бе сложила неутрален грим, само гланц за устни, малко руж и сиви сенки.
Изглеждаше елегантна, изискана, но не по-възрастна, отколкото беше. Хенри бе облечен с идеално скроен смокинг и й се струваше неустоим. Завиваше й се свят само при вида на късо подстриганите му посивели коси. Увереността, която излъчваше, я караше да затаи дъх. Държеше се така, както тя по време на концерт. Това бе неговият свят, неговата сцена.
Бе запазил пълно самообладание. Дори за миг не издаваше напрежение.
— Вероятно когато пристигнем, ще има журналисти — предупреди ги Саймън Харви, облиза устни и плахо погледна Попи. — Може би е най-добре вие да…
— Ще слезе заедно с мен! — отсече Хенри.
— Добре — кимна Харви. — Хм.
Колата безшумно спря пред хотела. Бе постлан червен килим, а зад златистите въжета се тълпяха папараци, които веднага започнаха да щракат с фотоапарати и да протягат ръце към тях. „Почти както когато придружих Травис за връчването на наградите за кънтри музика в Нешвил“. Попи си каза това, за да потисне паниката, която изведнъж се бе надигнала в нея.
— Господин конгресмен — за последен път промълви Харви с умоляващ тон, — напълно ли сте сигурен, че тази стратегия е добра?
— Не е стратегия, Саймън — Леклерк подаде ръка на Попи, която деликатно я пое, щом шофьорът отвори вратата и изведнъж ги заслепиха безброй светкавици. — Това е животът ми.
Пристъпиха заедно по червения килим.
Четиридесет и девета глава
Дейзи погледна картата. Дали не бе сбъркала пътя? Б 237, на около километър от Куийн Аделайд… да, табелата бе очукана и покрита с прах, но надписът се четеше. Аштън Ъндър Уичууд. Движеше се във вярната посока. „Хептънстол Хаус“ трябваше да се намира някъде наблизо…
Най-сетне го откри. Край широката чакълена алея се издигаха два великолепни стари дъба. Дейзи дълбоко си пое дъх, завъртя волана и навлезе в имението на Едуард Пауърс.
Нейният любим. Женен за друга.
Докато камъчетата хрущяха под гумите на бентлито, надникна в огледалото, за да се увери, че изглежда безупречно. Малко вероятно бе да открие някакъв недостатък. Сутринта се бе приготвяла почти три часа. Трябваше да намери идеалния баланс между красота и небрежност, да изглежда секси, без да личи, че се е старала толкова.
Бе решила да бъде с леко разрошени коси, подходяща прическа за развлечения като… събиране на сено, возене на трактор или нещо подобно. Бе облякла памучна риза на червени карета, която подчертаваше формите й, и тъмносини джинси. В съчетание с обици с тюркоази, разпуснати къдрици, сиви сенки, лек руж и гланц на чувствените устни, изглеждаше невероятно привлекателна. Ако пъхнеше сламка в крайчеца на устата си, би могла да съблазни всеки.
Не можеше повече да отлага гостуването у Едуард и запознанството си с Уина. Трябваше най-сетне да се срещне лице в лице със съперницата си. Да види жената, която Едуард бе предпочел пред нея.
Думите, които бе изрекъл в клуба, все още отекваха в ушите й. „Бих предложил на теб при най-малко насърчение“.
Бе пропуснала момента. Дяволски късмет. Дейзи спря пред великолепната къща от епохата на Елизабет I. Не бе твърде голяма, но изглеждаше внушително. Страничните й стени бяха покрити с разцъфнал повет. Имаше решетки на прозорците и прекрасна градина, в единия, край на която се виждаха ябълкови дървета, отрупани с плод. Тя слезе, грабна чантата си и с приветлива усмивка се отправи към входа.
Наистина не му бе дала никакво насърчение. Но можеше да поправи грешката си. Бе дошла тук именно за това.
— Дейзи!
Старата входна врата се отвори и навън се втурнаха три кучета, кафяв лабрадор, жилав „Джак Ръсел“ и жълтеникав мопс, който бе доста затлъстял и се движеше тромаво. Дейзи ги погали и махна с ръка на Едуард, който бе застанал на прага със съпругата си.
Уина бе с елегантен черен панталон, подходяща жилетка и огърлица от черни перли. Изглеждаше точно както на снимката в „Хелоу!“. „Висока, с аристократични черти, стройна, но малко студена“, помисли си Дейзи.