— Аха…
— Както и да е — продължи той, — ние двамата, скъпа, трябва сериозно да си поговорим.
— Каква скука — въздъхна Дейзи. Надяваше се, че не се кани да й се обясни в любов. Или да я зареже.
— Да кажем, тази вечер. На вечеря. Ще се видим някъде близо до дома ти. Можеш да оставиш съобщение на секретарката ми.
Дейзи прекара деня в центъра за красота в Дорчестър, в салоните за масаж, маникюр, прически и грим. Не можеше да се съсредоточи върху работата и се чувстваше неспокойна. „Дано резултатът да бъде зашеметяващ“, каза си тя.
„Да си поговорим“. Магнус Сорен искаше да разговаря с нея. Начинът, по който бе изрекъл тези думи, не й бе харесал. Когато тялото й бе поверено в опитните ръце на масажиста под матова светлина и звуци на тибетска музика, сънено се замисли за това. Магнус бе красив и забавен. Дейзи не се интересуваше от бизнес, но й харесваше как нейният приятел поглъща по-слабите компании като звяр. Макар и доста по-възрастен от Дейзи, за бизнесмен бе невръстен хлапак. Изглеждаше много мъжествен. Харесваше й мускулестото му тяло с властна осанка. Имаше право да бъде самонадеян, нали?
Дейзи се почувства виновна при мисълта, че го бе използвала като идеално прикритие за истинските си намерения.
Разбира се, не бе спала с него. Би се чувствала така, сякаш изневерява на Едуард, въпреки че излизаше с Магнус, а не с Едуард. Никога не бе изпитвала физическо влечение към Едуард. Не го намираше за привлекателен. Чувстваше само неповторима духовна близост с него.
Магнус бе невероятно секси. Но Дейзи бе романтичка. Сексът трябваше да бъде нещо повече от задоволяване на физически порив. По-доволна би се чувствала да носи името госпожа Пауърс, отколкото страстно да се люби с Магнус.
„Просто не съм от хората, които изпитват наслада от секса“, помисли си Дейзи. Бе загубила девствеността си с Брад, но доколкото си спомняше, изживяването не си бе струвало дори усилието да се съблече…
Магнус я чакаше в „Кафе де Артист“. Дейзи бе избрала женствена рокля от ефирен шифон с апликации на рози и къс бледозелена жилетка, която подхождаше на матовата й кожа, бухналите й гарвановочерни коси и красивото й лице с безупречен грим.
Когато я видя, Магнус се усмихна широко и й подаде ръка.
— Харесва ли ти? — Дейзи съблазнително се завъртя.
— Да ти кажа ли честно? Не особено.
Лицето й помръкна.
— Притежаваш неповторима естествена красота — каза Сорен. — Според мен изглеждаш най-добре по тениска и джинси. Всичкият този грим само скрива кожата ти. Сякаш вижда позлатена лилия.
— Предполагам, че трябва да приема това като комплимент — каза Дейзи.
— Аз не си правя труда да се гримирам.
— Много смешно.
Поръчаха хайвер за предястие, а след това омари. Сорен избра шампанско „Перие-Жуе“.
— Не „Кристал“?
— Според мен е твърде прехвалено и скъпо.
— Мислех, че не си от стиснатите.
— Не съм стиснат. Просто не харча пари за неща, които не си струват — погледна я и Дейзи се опита да разгадае израз на очите му. — Е, красавице моя, крайно време е да изясня какво става с теб.
— Не зная за какво говориш — каза Дейзи и отпи глътка шампанско. Беше леденостудено и й вдъхна кураж. Не желаеше да води този разговор. Сорен я караше да се измъчва.
— Защо винаги се влюбвам в жени с проблеми? — въздъхна той.
— Излизаш с манекенки — промърмори Дейзи.
— И красивите жени имат проблеми: Твоят например е, че си фригидна.
Дейзи настръхна.
— Какво?
— Чу какво казах.
— Щом отказвам да спя с теб, значи съм фригидна?
— Ти искаш да спиш с мен — уверено заяви Магнус. — Но не го признаваш пред себе си. Виждаме се от месеци. Чувстваме се добре заедно.
— Да.
— И ме намираш за привлекателен — настойчиво я погледна. — Не се опитвай да го отречеш, Дейзи.
— Добре, така е — бавно потвърди тя. — Много си привлекателен. Но не съм готова да спя с теб, Магнус.
— Защо? Очакваш пръстен?
— Може би — отвърна тя и предизвикателно повдигна брадичка.
Очите му я разсъблякоха с поглед и смущаващо се спряха задълго върху гърдите й.
— Ако беше така, бих уважил желанието ти.
— Не лъжи — каза Дейзи след още една голяма глътка шампанско. — Всеки мъж иска секс, не би се лишил от това.
— Ако сексът беше толкова важен за мен, щях ли да седя тук с теб?
— Би могъл да имаш всяко момиче в Ню Йорк, което пожелаеш — саркастично отбеляза Дейзи.
— Права си — съгласи се той. — Но не желая. Иначе не би се наложило да го крия от теб. Просто щях да те зарежа.
— Не би чакал до сватбата — настоя Дейзи.