— Бих се оженил за теб — Магнус сви рамене. — Ето ти решение на проблема.
— Не е толкова просто.
— Всъщност напротив. Ще откриеш, че повечето неща в живота са прости — присви очи. — Ти си тази, която ги усложнява. Това винаги е грешка, Дейзи.
— Не ме учи как да живея — процеди тя през зъби.
— Разкажи ми за съперника ми — настоя Магнус и доля чашата й.
Това я изненада. Дейзи му бе казала, че в живота й има друг мъж, още в самото начало, когато бяха в имението му, но оттогава Магнус не я бе разпитвал и тя не го бе споменавала отново. Бе предположила, че е забравил.
— Това е… лично — възрази тя.
— Женен ли е? О, не гледай толкова изненадано. Не съм глупак, за какъвто навярно ме смяташ. Ако беше свободен, щеше да бъдеш с него, а не тук с мен — Магнус поклати глава. — Да се пазиш за женен мъж, който не те желае. Безсмислено е.
— Откъде знаеш, че той не ме желае? — промълви Дейзи с насълзени очи. Унило посегна към чашата с шампанско.
— Казах ти, скъпа. Нещата са прости. Ако те желаеше, щеше да поиска развод и да бъде с теб.
— Е — Магнус любезно й предложи кърпичка и Дейзи ядосано изтри сълзите си, — по случайност, грешиш. Желае ме и ще получи развод.
Побутна чинията си. Магнус пъхна ръка в джоба си, извади пачка петдесетачки и хвърли няколко от тях на масата.
— Ще те изпратя — каза той.
Когато колата спря пред дома на Дейзи, тя изпита угризение.
— Слушай, съжалявам, че нещата се развиха така…
— Няма за какво. Не бъди толкова тъжна. Твърдо вярвам, че човек трябва да следва съдбата си. А моята съдба не е да бъда заместник на друг мъж.
Дейзи се качи в апартамента си и проследи дългата черна кола, която се вля в движението по улицата. Болка прониза сърцето й, но това бе естествено, нали? Преди да заговори за Едуард, бяха поддържали чудесни приятелски отношения.
Влезе в банята, за да изтрие професионалния грим, който никак не му бе харесал. Е, добре. Може би утре щеше да се обади и да си останат приятели. Знаеше, че ще прекара в града цяла седмица.
Не й се обади. Нито на следващия ден, нито на по-следващия. Дейзи погледна календара и се запита дали няма да й позвъни от летището.
Нищо. Телефонът й не звънна. Дейзи си каза, че всъщност това няма значение. Важното бе, че ще се срещне с Едуард.
През целия уикенд се вълнуваше. Най-сетне щеше отново да се събере с него.
Петдесет и първа глава
Във вторник сутринта Дейзи си спомни съвета на Магнус. Не сложи никакъв грим, а само дневен крем и розова вода. Избра тъмносин панталон, семпла светлобежова блуза и перли.
Когато пристигна в лондонската къща на Едуард, красива сграда от времето на крал Джордж в Кенсингтън, бе напълно спокойна, което й се струваше странно. Щяха да бъдат насаме, само тя и Едуард.
Позвъни на вратата.
— Дейзи — Едуард се появи, както винаги, с тъмен костюм. — Заповядай, влез!
Топло му се усмихна и влезе в къщата. Интериорът издаваше вкуса на Едуард: картини, стар килим и красиви мебели от тъмно дърво навсякъде.
— Поръчах да ни донесат обяд от ресторант — каза той и я покани в трапезарията. Масата бе идеално подредена за двама. — Надявам се, че обичаш ризото.
— Разбира се.
Дейзи седна. Забеляза, че е смутен, и това я изпълни със задоволство. Чувстваше, че владее положението.
Едуард отвори бутилка вино, „Шато Лафит“, както забеляза. Не й допадаше особено, но бе поласкана от жеста.
— Гладна ли си? — попита той, напълни чашата й и седна на резбования стол на централно място.
— Всъщност не — Дейзи отпи глътка вино и загреба ризото. — Искам да кажа, вкусно е, но нали не си ме поканил тук, за да ме нахраниш?
Лицето му помръкна.
— Не.
— Искаше да поговорим за Магнус Сорен — каза тя.
По бледите страни на Едуард изби лека руменина.
— Аха. Да. Дано не мислиш, че е нагло да те поучавам, но мисля, че правиш грешка.
— Защо? — тържествувайки попита Дейзи.
— Защото този мъж е плейбой. Жесток прелъстител. Има цял списък от завоевания, все красиви момичета… не колкото теб, разбира се… — опитвайки се да бъде галантен, Едуард говореше несвързано. Продължи: — Спомена, че иска да има дете от теб. Но той е подлец. Говори за това, без дори да ти е предложил брак. Ако имаш дете, и двамата ще ми бъдете скъпи, независимо кой е бащата. Но мисля, че заслужавате нещо по-добро. Не бих понесъл да гледам как пропиляваш чувствата си.
— Значи съм ти скъпа? Колко?
— Много — отвърна Едуард. — Изненадан съм, че задаваш такъв въпрос след толкова години приятелство.
Дейзи изчака, но той не заговори отново.
— Само приятелство ли? — подкани го тя.