— Казах ви, че съм просто приятелка — напомни й Дейзи. Започваше да става нервна.
— Господин Сорен има много „приятелки“ — промърмори секретарката с нескрита враждебност. — Политика на фирмата е да питаме във връзка с какво се обаждате.
— Във връзка с Дейзи Маркъм — троснато заяви Дейзи. — Просто му предайте, че съм го търсила, по дяволите!
Затвори и закри лицето си с длани. Е, добре, поне бе събрала кураж да му позвъни…
Влезе в малката разкошна баня, напълни ваната с гореща вода и започна да сипва джинджифилово масло. Имаше секси аромат и поне докато е в банята, нямаше час по час да поглежда към телефона. Вероятно Магнус не бе в града. Тази вечер щеше да отиде на кино или може би на театър…
Телефонът звънна. Дейзи се втурна към него.
— Дейзи Маркъм — каза тя. Надяваше се гласът й да е прозвучал нормално, а не като писък.
— Магнус Сорен. Сигурно си гениална, щом си способна да ядосаш секретарките ми, Дейзи.
— Почакай да спра водата. Тъкмо се готвех да вляза във ваната.
— Продължавай да се събличаш, докато навъртам сметка — каза Сорен.
— Задръж.
Остави слушалката на леглото си. „Трябва да овладея положението“, помисли си Дейзи. Бързо спря водата и отново грабна слушалката.
— Къде си отседнала?
— В „Парамаунт“.
— Стая?
— 206. Слушай, Магнус, хрумна ми, че бихме могли да се видим… нали разбираш…
— Идвам веднага — каза Сорен и след миг прозвуча сигнал „свободно“.
През следващите десет минути Дейзи трескаво се зае с външния си вид. Изми зъбите си, намаза лицето си с крем, сложи нов грим, среса дългите си гарвановочерни коси и се преоблече. Тъмносинята вълнена рокля бе елегантна, но тя се боеше, че ще плувне в пот от вълнение. Избра дълга бяла рокля с цип и кашмирена жилетка. Този тоалет не се мачкаше и макар и консервативен, подчертаваше невероятните й форми и матовия оттенък на кожата й.
На всяка цена трябваше да го впечатли. Искаше да се държи уверено и шеговито и да бъде пълна противоположност на хленчещата нещастница, която бе видял последния път. Посегна към чантичката с „бижута за път“… Това бе последната лондонска мода. Богатите момичета имаха по един комплект резервни дрънкулки, които можеха да носят със себе си и да не се тревожат твърде много за застраховката. Женски играчки. Дейзи имаше огърлица от златисти перли, които щяха да смекчат яркия контраст на кожата й с бялата рокля. Сложи ги и пръсна парфюм на китките и в деколтето си. Избра „Хермес 64 Руфоборг“, любимия си аромат напоследък, малък къс от лятото сред зимната сивота…
Застана пред огледалото. „Много елегантно — помисли си тя. — Не е зле“.
На вратата се позвъни.
Дейзи отвори. На прага стоеше Магнус Сорен с тъмен костюм, който бе в контраст с русите му коси и светли очи. Тялото му бе толкова мускулесто, че навярно сакото бе ушито по специална кройка.
Бе зашеметяващ. Дейзи едва не се изчерви. Усети как зърната на гърдите й се втвърдиха. Добре че бе сложила сутиен с подплънки.
— Влез — хладно го покани тя. — Радвам се да се видим.
Сорен не отвърна. Влезе, затвори вратата и дълго остана загледан в нея.
— В града съм за кратко — непринудено каза Дейзи. — Реших, че не е зле да си поговоря с един стар приятел. Как си?
Приближи се и изпрати въздушни целувки към двете му бузи. Кокетни, хладни целувки на светска дама.
Магнус Сорен плъзна ръце около талията й и я притисна в прегръдката си. Когато Дейзи затаи дъх от изненада, той се наведе към нея. Чувствените й устни неволно се разтвориха и неговите жадно се впиха в тях, а зъбите му леко ги погъделичкаха…
Дейзи никога не бе изживявала подобно усещане. Ръцете му обходиха цялото й тяло и тя се предаде на завладяващите им ласки. Роклята се свлече в краката й като облак от бял ефирен плат и стегнатото й тяло с матова кожа остана по бяло дантелено бельо.
— Магнус…
— Шшт — задъхано каза той до шията й и ръцете му обхванаха гърдите й под сутиена.
В тялото на Дейзи нахлу гореща вълна. Сякаш разсъдъкът й се замъгли, а кожата й пламна от целувките му. Сорен я поведе към леглото и тя не се съпротиви.
— Харесва ли ти? Не се безпокой за куфара. Дженкинс ще се погрижи за него.
— Разбира се, сър — потвърди шофьорът и взе багажа на Дейзи. След изтощителен любовен маратон, продължил през целия следобед и дори вечерта, Магнус бе настоял да й помогне да събере нещата си и да напусне хотела.
— Ще отседнеш при мен.
Дейзи го целуна, малко смутена.
— Сигурен ли си, че е редно?
— Защо не? — изглеждаше учуден. — Ти си моята избраница, Дейзи.
Спряха пред красива кооперация в Гринуич Вилидж. Порталът бе с плъзгащи се железни врати, които се отвориха, за да влезе колата, а край оградата в стил „арт деко“ бликаха фонтани с причудливи фигури.