— … силна отбрана — произнесе Попи с устни, — реформиране на социалните закони, образование за децата ни… области, в които вече съм успял да сторя много…
Сега всички го слушаха с интерес и благоговение. Паралелът с въздействието на рок звезда върху публиката й се струваше неизбежен. Хенри бе по-обаятелен от всеки вокалист.
Стратегията му се оказваше сполучлива. Леклерк бе излязъл от последно на първо място сред кандидатите за Сената от Луизиана с революционната си стратегия да споделя истината за убежденията си. Предварителните статистически извадки сочеха, че е с осем пункта пред основния си съперник.
Разбира се, нещата стояха така до миналата седмица.
Попи погледна тоалета си. Бе консервативен. Компромис от любов към Хенри. Бе облечена с дълга рокля на цветя с къс ръкав, което бе наивен опит на еврейка от Лос Анджелис да добие вид на южна красавица. Дори бе сложила бели ръкавици и кокетна сламена шапка. Бе готова на всичко, за да облекчи положението му.
Защото преди седмица Попи се бе превърнала в проблем.
Хенри бе известен със слабостта си към жените, но с това бе спечелил симпатиите на гласоподавателите от Луизиана. Съчетаваше в себе си чара на Клинтън и непоколебимостта на Буш и изглеждаше способен да стигне далеч, но изведнъж се бе появила пръчка в колелото.
Журналистите не бяха успели да се доберат до нищо компрометиращо в миналото на Леклерк и се бяха заели да правят проучвания за приятелката му. Бяха се натъкнали на златна мина.
Скандалът бе доста пикантен и веднъж избухнал, нямаше спиране. Първо бяха започнали да се появяват злобни антисемитски коментари. Наричаха Попи „еврейска принцеса“ и само това бе достатъчно, за да смъкне рейтинга му с един пункт. Не бяха сключили брак, но имаше изгледи скоро да го направят. „Слава богу, че все още никой не знае, че сме сгодени“, мислеше си Попи. Освен това тя не бе от Луизиана и дори от Юга. Беше дъщеря на богат адвокат от Ел Ей. Всеки ден излизаше ново крещящо заглавие и ново разкритие в клюкарските колони. Попи бе твърде млада за техния конгресмен… което определено не харесваше на по-възрастните дами. Накрая, за радост на демократите, бяха изтъкнати нетрадиционните й политически възгледи и работата й.
Попи бе против всичко, което Хенри отстояваше. Одобряваше правото на аборт и смъртното наказание за убийства и искаше носенето на оръжие да бъде разрешено. Подкрепяше екологични каузи и настояваше за смекчаване на условията за получаване на социални помощи…
Републиканците я ненавиждаха. Понякога, когато се качваше на подиума с Хенри, чуваше подмятания: „Еврейска кучка, комунистка“. Демократите, партията, която тя подкрепяше, без колебание я използваха срещу Хенри. Техният кандидат парадираше с доброто потекло на съпругата си и възпитанието на глуповатата си дъщеря навсякъде.
Скандалът с „Менъс“ бе капак на всичко.
Първата й кавга с Хенри, откакто се бе съгласил да я включи в кампанията си, бе избухнала по този повод и й бе подействала като шок. Бе свикнала Хенри да бъде на нейна страна и да я защитава от нападките на съветниците си, но този път не бе така.
Последната й група „Менъс“ свиреше популярна напоследък смесица от рок и рап, нещо средно между метъл и хип-хоп, която радиостанциите обожаваха, и в Топ 40 непрекъснато звучаха крясъци, изобилстващи с нецензурни изрази. Понякога това бе половината от песента. „Менъс“ имаха класическа репутация на лоши момчета, изпотрошаващи всичко, което не е заковано за пода в хотелските стаи, и чукащи всяко същество от женски пол, което се движи. Това бе толкова нормално в рока, че „Спин“ и „Ролинг Стоун“ бяха писали за групата едва миналата седмица.