Выбрать главу

Последното им парче се бе изкачило до номер едно в „Билборд“. Чудесно, но този сингъл бе различен. Всички станции отказваха да го въртят, дори BET. Наричаше се „Заплюй куките“ и обещаваше жестока съдба на всяко ченге, озовало се без подкрепление в близост до „Менъс“ (макар и Попи да знаеше, че музикантите са страхливци). Тази съдба бе описана с ужасяващи подробности.

„Менъс“ наричаха полицаите от Лос Анджелис „сутеньори“, „наркодилъри“, „расисти“, „биячи“ и „убийци“ и даваха на феновете си предложения как да постъпват с тях. Припевът представляваше бързо рап изреждане на начини за убиване на полицаи.

Предприемчив журналист от Ню Орлийнс бе открил, че Попи е мениджър на тази група, тези врагове на реда и законността, а конгресменът Леклерк се среща с нея и дори може би възнамерява да й предложи брак!

Всички от екипа на Хенри настояваха тя да прекрати договора си с „Менъс“.

— За нищо на света — заяви Попи. — Това е просто мъжкарско перчене, а групата е нашумяла.

— Нашумяла? Те провалят шансовете на Хенри — изръмжа Дон Рикълс.

Попи се обърна към Леклерк.

— Скъпи, това не е твой проблем. Просто им кажи, че не можеш да диктуваш нито на мен, нито на групите ми какво да правим. Ако не одобряваш, просто го кажи.

— Проблемът е, че ти одобряваш — спокойно каза Хенри.

Страните й пламнаха.

— Работата ми не е да изразявам одобрение или неодобрение. Не уча звездите как да пишат песните си. Вярвам в Първата поправка. „Менъс“ имат свобода на словото.

— Разбира се, но не могат да настояват ти да бъдеш свързана с тях.

Попи примигна.

— Искаш да ги зарежа? Да се откажа от една от най-продаваните си групи?

— Да.

— Е, няма да го направя — категорично възрази Попи. — Ако ще да горя в ада. Не ме моли отново.

— Да почакаме до след Лафайет, а? Тогава ще обсъдим въпроса — разумно се намеси Рикълс.

Ето че сега Попи стоеше тук, слушаше Хенри, мило се усмихваше на журналистите, които бяха готови да го съсипят, и се питаше дали ще й бъде за последен път.

„Не, престани“, строго си каза тя, докато в очите й напираха сълзи. Не биваше да го излага. Щеше да почака, докато се приберат в хотела, и да поговори с него. Тогава щеше да има предостатъчно време да си поплаче.

Колата спря до летището. Попи бе на предната седалка, защото Хенри шофираше сам. Не искаше да пътува с някакъв непознат шофьор. Мразеше чужди хора да я виждат разплакана, а и самият той бе предложил да я откара.

Кавгата бе продължила до ранните сутрешни часове. Попи бе изтощена, но по-мъчителна от умората бе болката в сърцето й и непоносимото предчувствие, че никога вече няма да види Хенри.

— Поне няма пръстен, който да ми връщаш — равнодушно каза той. Не желаеше Попи да скочи от колата и да си отиде, но и не бе готов да отстъпи.

Искаше й се да каже: „Защото ти пазеше годежа ни в тайна и не ми подари пръстен“, но вместо това промълви само:

— Престани.

— Така ли ще се разделим? Означавахме толкова много един за друг.

— Нима? — попита Попи и от очите й бликнаха нови сълзи.

Леклерк я погледна и изпита желание да ги изтрие. Но знаеше, че ако сега прояви слабост, и той ще заплаче, а това бе недопустимо за един мъж. Може би за мекушавите нещастници от Лос Анджелис бе нормално, но не и за южняк като него.

— Явно повече държиш на кариерата си, отколкото на мен, Попи.

— Става дума за свободата на словото — извика тя.

— Глупости — Хенри поклати глава. — Всичко е, защото ти си разглезено хлапе, свикнало да получава всичко. Никога не съм се опитвал да те потисна, да те превърна в жена украшение или да ти забраня да работиш. Но щом онези боклуци са по-важни от мен… — сви рамене. — Не мога да бъда модерен мъж, който не изразява мнение и одобрява всяко начинание на партньорката си, Попи. Ако ти е нужен такъв, търси го другаде.

— Все пак ти искаш да съсипеш кариерата ми — яростно изкрещя тя.

— Добре — Хенри протегна ръка и отвори вратата. — Ти направи всичко възможно да съсипеш моята. Нямам намерение да се превръщам в покорен съпруг домашар. Бях готов да се оженя за теб.

— Ти си мръсник, който подкрепя половата дискриминация, Хенри — изръмжа Попи, скочи от колата и грабна сака си.

За секунда й се усмихна и сякаш я прониза в сърцето с неустоимата си самоуверена усмивка.

— Мнозина са ми го казвали.

— Върви на майната си! — сопна се Попи.