Хенри докосна челото си.
— Приятен ден, госпожице — каза той, затвори вратата и потегли така рязко, че гумите изсвириха.
„Арогантно егоцентрично копеле“, помисли си Попи, докато навлизаше в терминала с толкова гневно изражение, че носачите дори не посмяха да се приближат, за да й предложат помощ за багажа. Със сигурност нямаше да получат бакшиш.
Проклет да е Хенри Леклерк с ласкавите си ръце и южняшки чар. Връзката им бе пълна лудост от самото начало. Бе твърде млада за него, градско момиче с кариера, а му бе нужна жена, която да стои у дома и да пече курабийки.
„В Луизиана не е за теб, Попи“, каза си тя.
Ядосано пристъпи към гишето за билети и показа платинената си карта „Уан Пас“.
— Кога е следващият полет до Ню Йорк?
— След двадесет минути, госпожице.
— Страхотно. Нося само този сак — каза Попи, — дайте ми място.
По време на целия полет в нея тлееше ярост и нито няколко чаши шампанско, нито меките седалки в първа класа успяха да я успокоят. „Хенри не заслужава да се измъчваш заради него“, не преставаше да си повтаря тя, но и това не помагаше.
„Е — помисли си Попи, когато пилотът обяви спускане и закръжиха над Манхатън, — не е болка за умиране“. Имаше работа в града. Първо трябваше да се срещне с представител на „Сони“, звукозаписната компания на „Менъс“. Щеше да прегледа цифрите на продажбите, за да види докъде са стигнали скандалните й звезди, които максимално се възползваха от Първата поправка. „Въпрос на принципи“, каза си тя. Открито подкрепяше свободата на словото и бе готова да се бори срещу цензурата.
Освен това щеше да се поглези. Край на консервативните рокли, които бе принудена да носи заради кампанията. Нямаше търпение да нахлузи прилепнали кожени панталони, кашмирена блуза и ботуши със заострен връх. В Ню Йорк през зимата бе мразовито, но това нямаше да й попречи да изглежда шик. Външният вид бе важен в звукозаписната индустрия и бе време да покаже на всички, че не е някаква разглезена приятелка на политик, която умее единствено да се усмихва и да маха с ръка.
Попи Алън и Хенри Леклерк. Огън и вода. Какво си бе въобразявала, по дяволите?
Попи пристигна в Ню Йорк, настани се във „Виктрикс“ и се залови със задачите си. Обади се в звукозаписното студио, където „Менъс“ работеха върху новите си парчета, уговори си срещи с Ар Си Ей, „Сони“ и „Музика“ във връзка с други групи и позвъни на Травис Джаксън.
— Здравей, красавице — каза Травис. Напоследък при всеки разговор в гласа му имаше нотка на недоволство. — Не ми е достатъчно… видя ли докъде стигна Шаная Туейн? Защо не може Мът Ландж да продуцира и моите албуми, Попи…
— Шаная е съпруга на Мът — търпеливо отвърна тя, — твърде зает е с нейната кариера. Продажбите ти са страхотни, Травис.
— Искам Мът — продължи да настоява той за суперизвестния продуцент. — Или може би Майкъл Крейвис. Можеш ли да уредиш да работя с Майкъл Крейвис?…
Когато се наслуша на оплаквания от звездата, чийто албум бе станал шесткратно платинен, позвъни на дългокосите си банди. Още хленчене. Постара се да ги успокои, макар и да й бе писнало. Мениджърът трябваше да бъде и бавачка. Напоследък се налагаше да измъква музикантите от ареста, да купува къщички за домашните им любимци и да слуша непрекъснатото им мърморене, че някой друг постига по-голям успех от тях… за което нито мениджърът, нито групите имаха някаква вина…
Докато се готвеше да хване такси до центъра, за да навести „Менъс“ в студиото — бяха настанени в скъп апартамент в „Сохо“, където за щастие сами щяха да платят наема си. Попи изведнъж си спомни за „Силвър Булет“. Едва ли някой музикант на света винеше себе си за спада в приходите си. Винаги виновна бе или звукозаписната компания, или мениджърът, или екипът за турнето. Никой не се запитваше дали творческите му умения не се изчерпват и не полагаше усилия да свали няколко килограма или да свири с повече хъс на концерти.
Попи се качи в таксито, остави на портиера пет долара бакшиш и даде на шофьора адреса на студиото.
„Твърде млада съм, за да се чувствам отегчена от капризите им — помисли си тя. — Щом сега е така, как ли ще бъде, когато стана на четиридесет?“
Петдесет и седма глава
— Я виж ти кой е дошъл — каза Тайрън и я изгледа похотливо. — К’во става, сладурче?
— Здравейте, момчета — нехайно каза Попи, остави чантата си и влезе в продуцентската кабина до Джейк Ритър, който работеше на пулта.
„Менъс“ вдигнаха ръце за поздрав. Някои от тях й се усмихнаха, оголвайки зъби. Двама дори не я погледнаха.
— Носиш ли нещо за смъркане? — попита Кийт.