Щом чу, че жената е отседнала във „Виктрикс“, съмненията на Джулия, че е откачена шегаджийка, се разсеяха. Едва ли някоя откачалка можеше да си позволи това.
— Как да ви позная? — попита Джулия Файн.
— Ще бъда онази, чието лице е на корицата на книгата — отвърна Попи.
— Дейзи Маркъм е реално съществуващ човек — увери я Джулия. — Случайно да сте осиновена?
Попи притисна слепоочията си.
— Просто елате тук, госпожо Файн. Моля ви.
Джулия Файн погледна Попи и избухна в смях.
— Какво е толкова смешно? — гневно попита Попи.
— Извинявайте. Нерви — каза редакторката. — Колко сте вие? Да не би да сте клонинги? — подаде й няколко биографични справки и статии за Дейзи. — За съжаление нямам нищо за другата сестра.
— За какво говорите? — попита Попи. Държеше се агресивно, защото бе започнала да я обзема уплаха. Жената, чиято снимка държеше, бе нейна еднояйчна близначка.
— Едва ли ще ми повярвате, ако ви кажа.
— Опитайте.
— Имате две сестри, абсолютно еднакви с вас. Дейзи и жена на име Роуз Фиорело.
— Права бяхте, не ви вярвам — сопна се Попи.
Джулия я погледна.
— Госпожице. Ако ми позволите, ще ви заведа да видите сестрите си. Мисля, че в момента все още са заедно.
— Заповядай — каза Магнус. — Пийни малко вино. Помогна на сестрите ти.
— Не зная дали са ми сестри — промърмори Попи. — Предполагам, че с ДНК тест…
— Просто ги погледни — каза Магнус.
Роуз изсумтя.
— Това е твърде много. Не ми харесва. До тази сутрин бях единствено дете, а сега съм част от цяло котило.
— Мислиш ли, че на мен ми харесва? — извика Попи. — Сутринта знаех кои са родителите ми. Коя съм. А сега съм осиновена. Нямам представа какво става. Бог знае колко още има като нас. Може би Джулия е права, че сме клонинги и по света живеят още двадесет мои двойници — отпи голяма глътка вино. — Според мен това е шибан сюрреалистичен кошмар.
— Зная, че не бива да се намесвам, но бих искал да предложа нещо — тихо каза Магнус.
Попи престана гневно да се взира в Роуз и Дейзи и го погледна.
— Говори. Всяка капка здрав разум, която някой успее да влее тук, е добре дошла, поне за мен.
— И за мен — съгласи се Роуз.
— От опит зная, че за всичко се намира обяснение. Просто все още не знаем какво е то в случая. Не допускайте шокът, който изживявате, да ви заслепи.
— Ако имаш обяснение, да го чуем — настоя Дейзи с умоляващ тон. — Исках срещата със семейството ми да бъде щастлив момент, а сега всички тук ми се сърдят.
— Не се сърдя на теб — каза Попи, вече поуспокоена. — Не мисля, че имаш някаква вина.
— Първо, не сте клонинги, защото е невъзможно. Тризначки сте. Еднояйчни тризначки.
— Откъде знаеш, че не сме четири или пет? — попита Роуз.
— Не зная — смирено призна той, — но обмислям вероятностите. Дори тризнаците са рядко явление. Повечето четиризнаци не оцеляват дълго и шансовете човек да е тризнак са далеч по-големи, отколкото да е част от по-голямо „котило“, както се изрази Роуз.
— Продължавай — подкани го Роуз.
— Освен това вие сте сестри, осиновени на различни места, чрез различни агенции, и сте били кръстени с имена на цветя преди осиновяването… Не е трудно човек да открие общите неща. Особено като се има предвид, че и трите агенции явно са изчезнали без следа. Бих казал, че това определено навежда на мисълта, че се е случило нещо странно.
И трите жени, неговата Дейзи и двойничките й, се наведоха напред с еднакъв израз на интерес. „Гени — помисли си той. — Нещо доста силно“.
— Но какво, какво? — промълви Дейзи.
— Това вече не зная — отвърна Магнус. — Но очевидно някой не е искал този момент да настъпи и се е погрижил да предотврати срещата ви. Дали подбудите му са били добри или лоши, нямам представа.
Дейзи се намръщи.
— Ще се обадя на „Дженъс“ и ще съобщя това.
— Добра идея — каза Магнус. — Те са професионалисти, нека разнищят историята.
— Кои са „Дженъс“? — попита Роуз и Дейзи я осведоми.
Продължиха да разговарят до късно вечерта. Сорен слушаше, дълбоко заинтригуван. И трите явно изпитваха облекчение, че имат толкова различни съдби.
— Ако се бяхте захванали с недвижими имоти, не бих го понесла — сподели Роуз. Достатъчно вбесяващо бе, че в стаята имаше две жени, които бяха нейни точни копия. Различните области, в които преследваха кариера, и различните им убеждения я успокояваха. Вдъхваха й увереност, че е единствената и неповторима Роуз, а не отливка от калъп с предначертана съдба.