— Не точно — Джейкъб отпи глътка вино. Беше силно, с богат, приятен вкус. Тя изглеждаше зашеметяващо. Очите й яростно хвърляха искри, като диамантите, които проблясваха на шията и ушите й. — Това е само предупредителен изстрел.
— Охо — Роуз широко отвори вълчите си очи. — Уплашена съм.
Той не обърна внимание на думите й.
— Все още не си превъзмогнала случилото се с баща ти.
— Не смей дори да споменаваш името му — процеди Роуз през зъби със зачервени от гняв страни.
— Налага се. Слушай, роднините ми не са светци.
— Твоите роднини са алчни, зли подлеци, които трупат богатство, като съсипват живота на други хора. Баща ми не е единственият.
Ротщайн сви рамене.
— Това, което виждах в семейната компания, не ми харесваше и затова си тръгнах. Но трябва да разбереш нещо, Роуз. Каквито и прегрешения да има баща ми, той си остава мой баща. Зная, че си решила на всяка цена да го унищожиш, и те предупреждавам, че няма да позволя това да се случи.
— Не искам да се карам с теб, Джейкъб. Просто стой настрана.
— Явно не ме слушаш — тихо каза той. — И това е грешка, Роуз. Няма да ти позволя да навредиш на баща ми. Трябва да се отърсиш от тази омраза. Тя те обсебва. Мисля, че партньорството с дон Салерни ти оказва твърде голямо влияние. Таиш жажда за мъст като истинска италианка.
— Наистина съм италианка. Фамилията ми е Фиорело, не помниш ли?
Той сви рамене.
— Имам предвид, по рождение. Опомни се.
Тя помълча една секунда.
— Освен това каква справедливост може да има за баща ми, който вече е покойник? Каква справедливост да очакват другите наематели, които онзи мазник чичо ти Уилям и ненаситният ти баща са съсипали? Кой ще компенсира всички жени, които са се опитали да работят за тях и са били уволнени или са станали жертви на сексуален тормоз от шефовете си? Нима си въобразяваш, че бих позволила „Ротщайн Риълти“ да останат ненаказани за всички злини, които са причинили?
— Да.
— Тогава значи си луд — каза Роуз и отчупи още хляб.
— Не, просто зная каква е алтернативата. Ще изградя „Джей Рот Корп“ за няколко години и ще покажа на нашите акционери какви печалби мога да имам. Ще се докажа извън семейната арена. После ще се обърна към инвестиционна банка и ще превзема „Ротщайн Риълти“.
— Ще превземеш компанията? — попита Роуз. — Просто така, а? Явно си си загубил ума.
— Нима? Сигурно си прегледала цифрите от документите, които открадна. Знаеш, че устоите на империята са разклатени. Приходите бележат спад, а счетоводителите прибягват до ловки машинации.
— Да — потвърди тя и очите й заблестяха. — Не съм напреднала достатъчно, за да се възползвам от положението. Все още.
— Но си готова да чакаш още десет години и да храниш ненавист… стига, Роуз. Има и по-добър начин. Когато завзема компанията, ще получиш своята справедливост. И ще спася баща си от фалит, защото зная, че ако те оставя да действаш както си си наумила, един ден ще успееш да го съсипеш.
— И как ще получа тази справедливост?
— Първо, ще го видиш да преотстъпва компанията. Това ще бъде унижение за него. Второ, когато аз застана начело, нещата ще се променят. Ще прегледам архива и ще се погрижа всеки пострадал да получи обезщетение.
Роуз изсумтя.
— Всеки пострадал значи.
— Говоря напълно сериозно — заяви Ротщайн. — И ще подбирам служителите си според качествата им.
— Ще назначаваш жени?
Той кимна.
— И чернокожи?
— Дори италианци — усмихна се Ротщайн. — Слушай, това означава почтеност в бизнеса. Щом ще давам заплати, нека ги получават най-добрите. Понякога дори тъпа едрогърда брюнетка като теб може да даде някоя ценна идея.
Роуз едва сдържа усмивката си. Бе готова да се предаде.
— Наистина ли смяташ, че е осъществимо?
— Зная, че ще успея. Защото ще разчитам на двамата най-добри търговци на недвижими имоти в Ню Йорк.
— За нас двамата ли говориш? — попита Роуз.
Той повдигна чашата си към нея.
— Разбира се. Има ли в града някой по-добър, за когото да не съм чувал?
Роуз зяпна от учудване.
— Искаш да ми станеш партньор?
— Няма да намериш по-добър. Мога да се меря с теб. Аз купих сградата в Алфабет Сити.
Роуз поклати глава.
— Джейкъб…
— Заповядайте, господине, госпожо — каза сервитьорът и сложи пред тях две огромни порции сочно печено телешко със спанак, картофи и хрупкав зелен фасул.
— Ще продължим, след като хапнем. С пълен стомах ще бъдеш в по-добро настроение.
Бе прегладняла.
— Добре — съгласи се тя.
Ротщайн хапна парче от пържолата и отпи глътка вино.
— Стига толкова за бизнеса. Да поговорим за друго.