— Например?
Той се усмихна.
— Разкажи ми как мина денят ти.
Роуз го погледна и след миг избухна в истеричен смях.
— Какво е толкова смешно? — попита той. — Не съм казал нищо остроумно.
— Денят ми — отвърна тя.
— Нещо интересно ли ти се случи?
— Господи! — каза Роуз. — Мислиш, че този разговор е страхотна изненада за мен? Не и след това, което преживях днес — поклати глава. — Нямаш представа.
— Разкажи ми. Мога да те слушам цяла нощ.
По време на вечерята Ротщайн изгаряше от нетърпение всеки път, когато Роуз прекъсваше разказа си, за да хапне. Със задоволство гледаше как помита всичко в чинията си, но бе много по-заинтригуван от историята й. На два пъти я попита дали не се шегува, но тя отрече, а и бе очевидно, че казва истината.
— Е, какво означава всичко това според теб? — попита той накрая.
— Нямам представа. Означава, че имам две кръвни сестри, които искат да се опознаем взаимно, и това е чудесно. Но семейната близост не е просто резултат от общи гени. Вече се познаваме, но не можем да се почувстваме като сестри.
Джейкъб се замисли.
— Какво смяташ да правиш отсега нататък?
— Ще се прибера у дома и ще си легна — отвърна Роуз.
— Ела с мен — настоя той. — Мисля, че тази нощ не трябва да оставаш сама.
Шестдесета глава
Роуз не можеше да повярва, че се бе оставила да я придума.
Беше много късно. Бе стояла и до по-късно, но този ден определено й се струваше най-дългият в живота й. Нима щеше да прекара останалата част от него при Джейкъб Ротщайн?
„Навярно умората е отслабила волята ми — каза си тя, докато паркираше поршето си в подземния му гараж. Мислено отправи предупреждение към себе си: Помни само едно, няма да спиш с него. Стопроцентово, категорично не“.
— Хей! — Ротщайн стоеше пред нея, след като галантно бе отворил вратата, за да й помогне да слезе. — Помни едно, Фиорело, няма да спя с теб. Съжалявам, една добре опечена пържола и чаша вино не са достатъчни, за да спечелиш вниманието ми.
Роуз се засмя.
— Проклятие, отново ме изигра — каза тя.
— Да се качим горе и да поговорим за това — предложи той. — Имам собствен асансьор тук.
Роуз послушно тръгна след него.
— Не зная защо дойдох, Джейкъб.
— Защото искаш да бъдеш с мен.
Не обърна внимание на думите му.
— Нямам четка за зъби и нощница.
— Пазя комплект тоалетни принадлежности за гости. Имам резервна спалня със самостоятелна баня. Няма да те оставя да спиш с дрехите.
Роуз го погледна озадачено.
— Имам една копринена пижама, която пазя за дами — призна Ротщайн.
— Погрижил си се за всичко.
— Не живея като монах.
— Разбира се. Предполагам, че гостенките ти прекарват нощта в главната спалня, без пижама.
Ротщайн се усмихна широко.
— Чувстват се по-спокойни, когато знаят, че имат избор. Това ги предразполага и…
Разпери ръце.
— Истински Макиавели — отбеляза Роуз.
Той се поклони, явно приел думите й като комплимент.
— Оставям на тях да решат. За съжаление ти познаваш тази стратегия, така че ще се наложи да измисля друга.
Асансьорът със старомодна решетка от ковано желязо, тъмночервена кожа и замъглени огледала на стените изсъска и спря. Роуз почувства свиване в стомаха, но не бе сигурна дали е от движението нагоре, или е от близостта на Джейкъб.
Мъжка компания. Просто не бе свикнала с това.
Разбира се, не бе каква да е компания. Тези мускулести гърди под съвършено скроения костюм, тези строги черти, тъмни, късо подстригани коси и гъсти черни мигли. През тялото й премина тръпка на желание. Но рязко се обърна и слезе от асансьора.
Сега не бе моментът. Силите я напускаха.
Джейкъб удържа на думата си. Настани я в просторната спалня за гости. Банята бе с мраморни плочи и позлатена душ батерия. Имаше и малък балкон, на който се излизаше през двойна остъклена врата и се откриваше прекрасен изглед към Пето Авеню и кулата на „Сейнт Патрик“ на няколко преки. Извади копринената пижама, електрическа четка за зъби и предварително подготвена чантичка с шампоани, балсами, масла за вана и гел за душ, чифт марокански чехли със златиста бродерия и накрая прекрасен халат от мек бял кашмир.
— Ще те оставя да се преоблечеш и ще приготвя горещ шоколад.
Роуз бе впечатлена, но все още подозрителна.
— Ще се държиш ли почтено, когато изляза?
— Мога да бъда и повече от почтен, скъпа — каза той, — но няма да се убедиш в това тази вечер.
Предаде се. Затвори вратата и свали дрехите си. Приятно бе да вземе душ с ароматния лавандулов гел. Кърпите му бяха бели и пухкави и тя с наслада подсуши тялото си, нахлузи пижамата, чехлите и халата. Когато излезе, завари Джейкъб по панталони от екип за карате и тениска.