— Черен колан ли си?
— Трети дан — отвърна той. — С мен можеш да се чувстваш в безопасност.
Подаде й чаша димящ шоколад. Роуз отпи глътка. Беше чудесен.
Джейкъб замълча. Имаше нещо, което искаше да каже на Роуз, но не бе сигурен дали трябва. Все пак тя заслужаваше да го чуе.
— Слушай, не се опитвам да те накарам да полудееш…
Роуз се усмихна.
— Вече съм на ръба на лудостта, така че дори и да направиш подобен опит, ще бъде само последната капка.
— Не мислиш ли, че е малко странно днес в Ню Йорк да се появят две твои еднояйчни близначки?
— Разбира се, че е странно. Направо е невероятно, но се случи, аз бях там.
— Не вярвам в случайността — каза Джейкъб.
— Но тя съществува. Почти всяка седмица някой печели от лотарията. Шансът е едно на четиринадесет милиона, но късметът е на негова страна.
— Играеш ли на лотария?
— Не.
— Защо?
— Нямам късмет — засмя се Роуз.
— Добре. Да предположим, че онези две жени наистина са твои сестри.
— Каква друга вероятност има?
— Пластична операция, предполагам, но не виждам мотив за това. И двете са преуспели в своите области.
— Да.
— Съгласен съм с Магнус Сорен. Очевидно някой е направил така, че трите никога да не се срещнете.
Роуз кимна.
— Но това е минало.
Джейкъб сви рамене.
— Изненадан съм.
— От какво?
— Че не искаш да узнаеш истината. От години преследваш баща ми заради онова, което е причинил на семейството ти, а си готова да оставиш човека, който те е разделил със сестрите ти, да се отърве безнаказано.
Роуз помълча няколко мига.
— Не бях помислила от тази гледна точка.
Думите му се забиха право в сърцето й. Изведнъж почувства, че пребледнява, олюля се и се отпусна на едно от старинните му кресла.
На лицето му се изписа загриженост.
— Хей, не биваше да го казвам. Днес ти се събра твърде много.
— Не, не се безпокой. Прав си — Роуз вдигна поглед към него. — Говориш като човек, който държи на мен.
— Разбира се, че държа на теб — спокойно я увери той. — Родени сме един за друг.
Роуз усети внезапен прилив на желание. Приближи се към него. Чувствените й устни бяха леко разтворени и цялото й тяло гореше и тръпнеше. Целуна го, плъзна език между зъбите му и усети краткото му колебание, но след миг силните му ръце я обгърнаха и притиснаха. Грапавите върхове на пръстите му се плъзнаха по кожата й под кашмира и коприната, намериха гърдите й и ги милваха и притискаха, докато я доведоха почти до лудост…
— Не можем — каза Ротщайн. Отблъсна я и зарови пръсти в косите си. Бе плувнал в пот от желание.
— Можем да правим каквото искаме. Пълнолетни сме.
— Не мога да се възползвам от слабостта ти. Не днес.
— По дяволите, Ротщайн.
— Съжалявам — решително каза той. — Когато си с ясно съзнание. Твърде дълго те чаках и няма да те прелъстя така.
Шестдесет и първа глава
Попи реши, че е по-добре да не се обажда на Хенри веднага. Първо трябваше да свърши някои неща.
Върна се в Ел Ей, отиде право в офиса си и повика Дани.
— Какво има? — попита „дясната й ръка“. Лицето на Попи издаваше, че иска да обсъдят нещо сериозно. — Не мисля, че трябва да съжаляваш за „Менъс“. Взе правилно решение. Отдавна трябваше да ги зарежем.
— Не ти ли се иска понякога да ги зарежеш всичките? — попита Попи.
Дани се засмя.
— Да! Следващия път, когато някое груупи заплаши с дело за бащинство или дългокос рокаджия наркоман започне да мърмори, че някой му е откраднал „бонбончетата“…
— Искам да се откажа от всичко, Дани — каза Попи със сериозен тон. — Наистина. Случаят с „Менъс“ беше върхът, но ми писна да бъда бавачка. Дори Травис започна да капризничи.
Дани примигна.
— Но, Попи, ние сме мениджъри. С какво друго да се занимаваме? — изглеждаше уплашена. — Зная, че са себични откачалки, но обичам звукозаписния бизнес. Това е животът ми и не искам да се отказвам от него. Да не би Хенри да настоява?
— Не. Но беше прав, че понякога се държа като разглезена хлапачка.
— Ти? Никога.
— Глупачка — усмихна се Попи. — И аз обичам звукозаписния бизнес, но мениджмънтът не е за мен.
— Как така? „Опиум“ е най-преуспяващата нова фирма, работиш с най-различни звезди, звукозаписните компании те молят на колене да поемеш прохождащите им групи, обадиха ми се дори от студио за записи на класическа музика, настояват да чуеш някакъв цигулар…
— Наистина ли? — попита Попи и за миг се разколеба. — Сигурно е поредната секси мацка, която свири на цигулка, и искат да издадат скандален класически албум и да я снимат как излиза от морето по оскъден бански със „Страдивариус“ в ръка.