Дани се засмя.
— Нещо такова. Но този път става въпрос за мъж. Голям сладур.
— Аха — каза Попи. — Мразя такива звезди.
Отново смях.
— Но не говориш сериозно, че ще закриеш „Опиум“.
— Наистина смятам да се оттегля от бизнеса. Човек трябва да се развива.
— Какво искаш да кажеш? — вяло попита Дани. — Известна си като мениджър. Ако се захванеш с нещо друго, ще се наложи да започнеш от нулата.
— Това не е спряло Дейвид Гефън, Клиф Бърнстейн, Питър Менсъл…
— Добре, добре — каза Дани. — За какво става дума?
Попи се наведе над бюрото и й се усмихна.
— Какво ще кажеш за собствена звукозаписна компания?
Попи не искаше да остава нито ден повече в Лос Анджелис. Повери ръководството на „Опиум Мениджмънт“ на Дани и остави на нея да състави списъци кой от персонала ще остане и кой ще бъде съкратен. Всички щяха да получат щедро обезщетение, но тя не искаше да слуша хленченето на бившите си служители и истеричните писъци на капризните музиканти, когато разберат, че трябва да се разделят с младата жена, която ги е превърнала в звезди. Обади се лично само на Травис Джаксън.
Реагира изненадващо трезво, сякаш отново бе препатилият млад симпатяга, с когото се бе запознала.
— Значи ни зарязваш, бейби. За важната клечка ли ще работиш?
— Може би и аз ще стана важна клечка — отвърна тя на закачката му. — Имам списък от имена на хора, с които мисля, че би могъл да продължиш.
— Бих предпочел да продължа с теб — въздъхна той. — Но това беше неизбежно.
— Защо?
— Жена като теб не може да работи за други хора, дори рок звезди — каза той и това бе един от най-големите комплименти, които Попи бе получавала.
— Е, а сега накъде? — попита Травис.
Попи се сети за Хенри Леклерк, следващия сенатор от Луизиана.
— Трябва да уредя някои лични въпроси — отвърна тя.
Качи се на следващия самолет за Ню Орлийнс, където бе конгресменът в момента, зает с трудоемката задача да възстанови рейтинга си, след като имиджът на Попи го бе сринал. Докато прелистваше вестниците на седалката си в първа класа, тя забеляза, че според последните статистически проучвания одобрението за него е нараснало с два пункта от раздялата им. Но Хенри отказваше коментар. „Би било под достойнството му на джентълмен да говори зад гърба ми“, помисли си Попи.
Позвъни по „Скайфоун“ на Дон Рикълс, началника на предизборния му щаб. Струваше около четиридесет долара на минута, но си заслужаваше.
— Обажда се Попи. Искам да се видя с него.
— Не можеш ли да го оставиш на мира? Ако отново се съберете, целият му труд ще отиде на вятъра — просъска съветникът.
— Няма такава опасност. Освен това не можеш да ме държиш настрана от него, така че дори не се опитвай — каза тя.
Рикълс въздъхна дълбоко и й каза да изчака. След минута прозвуча гласът на Хенри. Учтиво, сдържано. Но сърцето й се разтуптя.
— Мога ли да ти помогна с нещо, Попи?
— Разбира се. Уволних „Менъс“.
— Добре, но…
— Всъщност уволних всичките си групи. Оттеглям се. Слушай, ти беше прав. Кога можем да се видим?
— Когато пожелаеш, скъпа — каза той с тон, който я накара да си представи широката му самодоволна усмивка. — Когато пожелаеш. Липсваше ми.
— И ти на мен — призна Попи. — Имам да ти казвам много неща. Няма да повярваш.
Дейзи прекара сутринта в „Дженъс“ и ги осведоми за всичко, което бе узнала. Детективите я поканиха в офиса, изслушаха я и нахвърляха записки почти без да я прекъсват.
— Е, не мислите ли, че това променя всичко? — попита тя.
Дъг Бъркшир отвърна с лека усмивка:
— Тъкмо бяхме събрали информация за сестрите ви. Надявахме се ние да ви запознаем, но явно сте ни изпреварили — въздъхна. — Не успяхме да се доберем до нищо за родителите ви. Нищо съществено.
— Ако знаете нещо, искам веднага да ми го кажете — настоя Дейзи.
— Разбира се, че ще ви предоставим сведенията, но не открихме нищо, освен че трите агенции са били фалшиви, фирми еднодневки, които са изчезнали веднага след осиновяването на всяко от децата. Не можем да издирим никого, който е бил свързан с тях. Във вашия случай — намести очилата на носа си — следите са доста добре прикрити. Изглежда, единствената грешка е, че са ви оставили живи.
— Кажете ми поне дали имаме още сестри.
— Не. Три сте — кимна той. — Три момичета.
— Е — каза Дейзи, малко разочарована, — предполагам, че тези новини са достатъчни засега.
— Не очаквайте други — равнодушно каза той. — Боя се, че вече направихме всичко възможно.