Когато се събуди, Роуз не бе сигурна къде се намира. Леглото бе удобно, с копринени чаршафи, а през прозорците нахлуваше силна светлина. „Сигурно наближава обяд“, сънено си помисли тя. Никога не ставаше толкова късно. Машинално се надигна и седна на ръба, но вместо твърдия паркет на пода, пръстите й докоснаха топъл, мек килим…
Потърка очи. Беше в леглото на Джейкъб Ротщайн. В спалнята за гости.
Спомените от вечерта нахлуха в съзнанието й. Може би Джейкъб бе излязъл. Може би бе отишъл на работа. Изведнъж се почувства виновна и засрамена. Вечерта му бе налетяла като разгонена кучка, а той бе казал „не“ и бе споделил, че отдавна я желае.
— Добро утро.
Джейкъб надникна през вратата и я накара да подскочи. Бързо се загърна с белия кашмирен халат.
— Знаех си, че тази сутрин няма да бъдеш в същото настроение като снощи. Защо се държиш като заклета девственица, Роуз?
— Всъщност — призна Роуз, запазвайки достойнство — наистина съм девствена.
Джейкъб втренчи поглед в нея.
— Господи! Мислех, че се шегуваш. Значи все още не си била с никого?
— Не е твоя работа, но е така.
— Хм — Ротщайн прокара ръка през косите си. — В това има нещо романтично. Струва ми се странно, но ти винаги си била странна.
— Ти си странен — детински отвърна Роуз.
— Няма да бъда този, който ще промени това.
— Никой не те е молил — сопна се Роуз, изненадана колко разочарована и отхвърлена се почувства при тези думи.
— Поне не точно сега.
— За какво говориш, по дяволите, Ротщайн?
— За теб. За мен. Казах ти, че сме родени един за друг — приближи се и седна до нея на леглото. — Вчера ти предложих бизнес партньорство.
— Да, и все още не съм взела решение…
— Напротив — уверено каза той. — За теб ще бъде удоволствие да превземеш „Ротщайн Риълти“ заедно с мен.
Не можеше да отрече. Мисълта да се настани на бюрото на Уилям Ротщайн бе примамлива. Щеше да поправи всички злини, които бе причинил онзи негодник.
— Може би — съгласи се Роуз.
— Да отидем малко по-далеч.
— За брак ли говориш?
— Това е висша форма на партньорство, скъпа.
— Да се омъжа за един Ротщайн? — промърмори тя. — Мразя тази фамилия.
— Но не и мен. Влюбена си в мен от първия миг, в който ме видя.
Роуз се усмихна.
— Ти си самонадеяно копеле, знаеш ли това?
Джейкъб просъска:
— Нали си чувала поговорката за краставите магарета…
Шестдесет и втора глава
Попи се сдобри с Хенри. Не бе трудно. Едно официално посрещане пред камери и изявление за пресата за идеалите на Хенри и пълната й подкрепа за тях бе достатъчно. После двамата се оттеглиха от светлината на прожекторите в хотелската му стая, където плахите закачки преминаха в пламенни целувки. Устните му сякаш разкъсваха нейните, както ръцете му разкъсаха дрехите й, а нейните трескави пръсти смъкнаха панталоните му. Търкулнаха се върху покривката на леглото и се предадоха на неудържима страст.
— Звукозаписна компания. Мисля, че е страхотна идея.
— Подходящо ли е за жена на сенатор?
— Поне за жената на този сенатор — Хенри погледна бъдещата си съпруга и разтвори устни в очакване. — Но, моля те, никакъв хип-хоп.
Попи се намръщи.
— Ще има много хип-хоп, но не и като този на „Менъс“.
— Съгласен съм — каза Хенри и отново се любиха.
— Дейзи? Обажда се Роуз.
Гласът на Дейзи издаде искрена радост.
— Здравей, не очаквах да се чуем толкова скоро.
— Изживяхме голям шок. Слушай, искам да дойда при теб, за да поговорим за нещо — каза Роуз.
— Винаги си добре дошла! — възкликна Дейзи. Усети напиращи сълзи. — Очаквам те с нетърпение. След вчера чувствам нужда да чуя добри новини.
— Защо, какво ти се е случило вчера? Добре ли си?
— Да — въздъхна Дейзи. — Мислех, че ще стигна донякъде с „Дженъс“, детективската агенция, но са ударили на камък.
Последва пауза.
— Ще се видим след десет минути. Нали ще бъде удобно? — попита Роуз.
Когато пристигна в къщата на Магнус Сорен, Роуз изпита странно чувство на лекота. Бе имала едно денонощие на разположение, за да проумее най-странното нещо, което й се бе случвало, и въпреки че не бе преодоляла шока, вече бе по-склонна да го приеме. Имаше необикновен живот. Бе готова да понесе още един обрат.
Вечерта с Джейкъб бе осъзнала неща, с които отдавна се бе борила. Презрението й към Уилям и Фред Ротщайн се сблъскваше с любовта й към Джейкъб, която дълго се бе опитвала да потисне. Сега имаше възможност да получи справедливост, но заедно с него. Щом не можеше да съсипе Фред Ротщайн, щеше да се задоволи с отстраняването му.