Роуз натисна звънеца. Преди да се подготви за последното от нещата, които си бе набелязала да свърши, си позволи миг сладостно бленуване. Представи си, че седи зад бюрото на Фред Ротщайн, начело на неговата компания. С венчалната халка на сина му на ръката си…
Идеалното отмъщение. Баща й би се гордял.
На прага застана икономката.
— Насам, госпожице.
Роуз отново влезе в разкошния хол на Магнус Сорен, където Дейзи я посрещна с топла прегръдка.
— Толкова се радвам, че си тук.
Роуз огледа познатите черти.
— Аз също — каза тя.
Дейзи долови нещо в тона й.
— Какво има?
— Нищо. Да седнем.
— Искаш ли чай?
— Зная, че е лош навик, но предпочитам кафе, ако има.
Домашната помощница се оттегли в кухнята, преди Дейзи да й отправи молба.
— Е — подкани Дейзи сестра си, — явно си намислила нещо. Аз имам същия поглед.
— Мисля си дали не си права, че трябва да открием биологичните си родители. Просто от любопитство.
Сестра й въздъхна.
— Вече не вярвам, че е възможно. Цяла година се опитвах, дори се обърнах към „Дженъс“, които поеха случая с голям ентусиазъм, а стигнаха до задънена улица.
— Ако съдя по това, което съм слушала за тях, едва ли — каза Роуз.
Дейзи примигна.
— Намекваш, че са прибрали парите ми, без да помръднат пръста си?
Роуз поклати глава.
— Доста по-вероятно е някой да ги е сплашил. Занимават се със случая твърде отскоро, за да заявят толкова категорично, че нищо повече не може да се направи.
Дейзи остана мълчалива няколко мига.
— Мисля, че мога да проверя това — каза Роуз. — Но ще се наложи да поизцапаме ръцете си, така че трябва да попитаме и Попи дали е съгласна, преди да започнем.
— За какво говориш?
Кафето пристигна, икономката го наля в чаши от фин порцелан и изчезна така дискретно, както се бе появила. Роуз отпи от ароматната течност и когато се увери, че жената се е отдалечила достатъчно, за да не ги чуе, прошепна в ухото на сестра си:
— Знаеш ли кой е дон Винсънт Салерни?
Попи кроеше планове за сватбата си, когато се обади Роуз. Едно бе да ръководи звукозаписна компания, а съвсем нов кошмар — да се омъжи. Беше се наложило да успокоява майка си, но Марша най-сетне бе приела това, че ще има за зет конгресмен, бъдещ сенатор, като компенсация за брака на дъщеря си с човек от друга религия…
Попи се бе постарала да съобщи на родителите си възможно най-деликатно новината, че има две сестри. В първия миг бяха загубили ума и дума, но после бяха настояли Роуз и Дейзи да им погостуват. Попи потръпна.
— Не мислите ли, че ни е нужно време да свикнем?
— С какво има да свиквате? — попита баща й. — Щом аз можах да свикна с дългокосите ти приятели наркомани, Попи, и те ще свикнат със семейството…
Когато Роуз позвъни, Попи и майка й, която бе твърдо решена да не позволи на никого да й отнеме ролята на главен организатор, избираха плат за роклите на шаферките.
— Това е хубав наситен цвят — одобрително каза Марша.
Попи въздъхна.
— Не мога да накарам Дани да се облече в яркочервено. Ще прилича на домат.
— Добър повод да свали някой килограм — настоя Марша.
— Мамо…
— Попи, на телефона!
— Слава богу! — промърмори тя и хукна по стълбите.
— Здравей, обажда се Роуз. Извинявай, че те безпокоя у дома.
— Няма нищо. Подготвяме се за сватбата ми — Попи направи гримаса. — Бих предпочела да се омъжа в Лас Вегас, облечена като Елвис.
Роуз се засмя.
— Значи и ти? Това се разпространява като вирус.
— Какво? И ти ли ще се омъжваш? За кого?
— За Джейкъб Ротщайн.
— Мислех, че мразиш семейство Ротщайн.
— Така е. Дълга история. Но не се обаждам за това. С Дейзи искаме да издирим биологичните ни родители. Има нещо странно около осиновяването ни и не можем да оставим нещата така, без да узнаем истината.
Попи замълча.
— Разбирам как се чувствате, но няма смисъл. Дейзи вече ми каза. Щом „Дженъс“ са ударили на камък, би било загуба на време да се обръщаме към друга агенция. Те са най-добрите.
— Имам друго предложение — каза Роуз и й обясни за какво става дума.
Сестрите й не вярваха, че планът й ще бъде сполучлив, но се съгласиха. На Роуз й бе все едно. Другите две момичета бяха от различни светове и нямаха представа на какво е способен дон Салерни.
Уговори си среща с него. Щеше да я очаква в апартамента си на последния етаж на комплекса в Рего Парк, първия и най-ценен голям проект на Роуз. Не бе пестила средства за обновлението му. Външните стени бяха изкъртени и сменени с дебели плоскости от блиндирано стъкло, които осигуряваха на Салерни изключителна гледка към Куийнс и защита от куршуми в случай, че някой снайперист се осмелеше да стреля по него. Подът бе облицован с мрамор, а таванът изрисуван с пасторални сцени. Роуз бе поръчала душ батерията и чешмите да бъдат облицовани със злато и бе инсталирала климатик и асансьор за изхвърляне на смет, най-модерните уреди на пазара. Имаше всичко, което мафиотският бос би могъл да пожелае. Явно Салерни бе доволен, защото не я безпокоеше.